Въпреки че християнството от хилядолетия се бори с този принцип на мисъл и действие, той все още важи за много хора и общества. Между другото, не всеки днес ще свърже израза „око за око…“ с религията, а той е влязъл в речта ни тъкмо оттам, както и още много други. „Нямам/имам пръст в този работа“, „който има уши, да слуша“, „Посипвам си главата с пепел“, „който нож вади, от нож умира“, „заблудена овца“, „пека се на огъня“, „измивам ски ръцете“ и т.н. Изрази, излезли от свещените книги или свързани с църковната институция, божите служители и миряните, шестват в речта ни от векове. Понякога те пазят оригиналния си вид, друг път са с променени съставки или съкратени до една дума или образ, така че първоизточникът е трудно разпознаваем. За тези устойчиви съчетания, общи за езиците на всички християнски народи, но и отличаващи се поради превода, културните и религиозните различия между тях разговаряме с доц. Станка Бонова от Великотърновския университет.
• Езикови справки по радиото: „пицЕрия“, „взаим(Н)озависим“?
• Намерете българската дума: „квалитетен“.
