Маските са признак на социална интелигентност. В живота ние непрекъснато ги сменяме според обстановката и персонажите, които срещаме. Случва се и да поискаме да свалим някоя отесняла с друга, но околните не ни позволяват. Вкарваме хората в някакви модели и за удобство им слагаме етикет. И когато нямаме обща работа и цел, просто се разминаваме с едно „здрасти“ и продължаваме да бъдем все толкова непознати и едноизмерни. Това най-накратко е идеята, от която се ражда моделът на един млад хърватски доктор по социология – Иван Хроматко – за използване на театъра като лаборатория за изследване и преодоляване на стигмата. Разработката му прераства в международен проект, финансиран по програмата „Еразъм +“ на ЕС – „Образователният театър – място за интеграция и доказване на работния потенциал на хора с увреждания“ и осъществяван от организации в 7 държави – Белгия, България, Гърция, Италия, Латвия, Турция и Хърватска. През юни тази година екипите се срещнаха в София, където домакини им бяха актьорите от Театър „Цвете“. В продължение на 4 дни групите от професионални актьори, режисьори, психолози и любители – с и без увреждания – участваха в творческа работилница, вдъхновени от темата „Живот с маски“. Импровизираните мини представления се превърнаха в спектакъл, представен пред публика в Националния военноисторически музей. Идеята за театъра като изключителна възможност за общуване без бариери в реалност, различна от всекидневието, и за опитване на нови роли и „маски“, постепенно увеличава привържениците си. Изкуството и общата работа не само внасят светлина в живота на уязвимите групи хора, те им позволяват да използват потенциала си и да добият самочувствие, отговарящо на личните им качества, а не на етикета, с който са белязани. Съчетаването на театралното изкуство и психо-социални техники е изключително ефикасно изобщо за работа в образованието, здравеопазването, социалната сфера.
Ентусиастите от Театър „Цвете“ и други подобни формации, а и „заинтересованите“ граждани очакваме държавните институции да свалят маската на незаинтересоваността и да подкрепят нещо смислено и с доказана полза.
