Писателят, който е носител на Европейската награда за литература, беше гост и в ефира на „Хоризонт“, където разказа за своя роман, често определян като книга-портрет на обществото, изграден чрез главния герой –антигерой – Хрисоваландис. Цитас вижда в героя си черти, общи за балканците:
Хрисоваландис - моят герой, е и балкански човек и мисля, че това е една от причините, поради която най-напред в балканските страни проявиха интерес и издатели към превода на книгата, тъй като образът изглежда много близък, сроден, лесно достига до чувствителността и душевността на балканският читател, каза Цитас, допълвайки:
Смятам, че Хрисоваландис е представителна извадка на типажа на балканския човек. От една страна има комплекса за обратното на пълноценност - значи отнася се високомерно, да кажем, към хората, които идват от балканските страни, от другите съседни страни, а страда от комплекс за малоценност спрямо западноевропейците.
Всъщност Хрисоваландис е петдесетгодишен мъж, наскоро е загубил работата си, бори се с влошаването на здравето си и се опитва да разкаже историята на живота си. През целия си живот той е бил жертва на хората около себе си – нагли шефове, продажни жени и собственото му семейство.
Хрисоваландис е трагичен антигерой, чешит, с особено чувство за хумор. Постепенно изоставен от всички, той обикаля по улиците на Атина на Бъдни вечер само с един куфар в ръка, а окаяната му фигура всеки момент може да бъде премазана от жестокото общество, което го е отритнало, се казва в анотацията на романа. А американското списание „Пийпъл“ определя „Бог ми е свидетел“ като „един от най-добрите романи, дошли от Гърция“.
Книгата е преведена на много езици, а театралният спектакъл по нея вече няколко сезона се играе в Атина:
На Атинска сцена се играе вече трети сезон. Освен тези спектакли - трети сезон в Атина, има и турнета на този спектакъл в 20 гръцки града. Наскоро ще бъде поставена и в Букурещ -с румънски актьор, в моноспектакъла по румънския превод на романа, а и в други страни, където книгата вече е преведена.
Тя самата е като един монолог и е много благлагодатна за поставяне, разказа писателят и сподели:
Това не е първият път, в който виждам на сцена мой текст, но този път интересното беше, че не е театрален текст, не е писан за театър, а е роман, по който е направена сценична версия и не бях много сигурен как точно ще се получат нещата и когато ходех на репетициите имах едно вътрешно притеснение. Когато видях завършения вариант, много ме зарадва резултатът и казах на актьора дори, че така е изнесъл текста, сякаш специално съм го написал като театрален монолог да бъде игран от него.
Цялото интервю с Макис Цитас може да чуете от звуковия файл.
