Проблемът с проядените от корояди дървета е заложен още с масовите залесявания през 60-те и 70-те години на миналия век. Тогава често белият бор, който е типично планински вид, е бил залесен на много по-ниски надморски височини, поясни Костов. Мярката е била планирана като краткосрочна, с продължителност 30-35 години, а идеята е била след това тези изкуствени насаждения да бъдат подменени с типичните за района видове широколистни гори. Целта е била предпазването на територии от ерозия, укрепване на водосбори и залесяването на пустеещи земи.
35 години обаче са изтекли точно след 1989 година, когато икономиката на страната влиза в преход и не е имало потребител на дървесината, която потенциално е могла да бъде добита, припомни експертът:
Площта, заемана от насажденията от бял бор е около 200 хиляди хектара, може да се очаква, че поне 150 хиляди от тях ще бъдат засегнати и това ще се случи тази година и в следващите максимум две-три години. Това е неизбежно. Няма мярка, която да спре процеса, коментира Георги Костов.
Особено притеснителна по думите му е ситуацията с частните собственици на гори, които дори не знаят, че имат такъв проблем в собствената си гора, която навремето вероятно е била реституирана като бивша нива. Костов призова собствениците на гори да проверят състоянието им и да се обърнат към държавните горски стопанства.
Георги Костов поясни, че със сеч могат да се подпомогнат тежко засегнати райони, защото разреждането на гората ще позволи на останалите дървета да ползват по-голям почвен и светлинен ресурс, за да оцелеят:
Те са нападнати от корояда, защото всички са отслабени. Короядът се разрасна страшно много и е трудно да бъде спрян. Той дори атакува естествени насаждения. С брадвата могат да се направят и добри неща, много често се правят и големи бели. Но това са изкуствени екосистеми те нямат съответствие с природната среда.
Според Костов, случващото се не е толкова страшно, защото тази изкуствено залесена растителност вече е свършила работата си:
Обществеността трябва да знае, че тези изкуствени насаждения, които са външно тяло за природата у нас, няма как да оцелеят. И ако искаме да минимизираме загубите, които ще претърпим като държава, трябва да се съгласим, че тези насаждения в голямата си част - където са изцяло изсъхнали, трябва да бъдат изчистени, а там, където все още са зелени - да бъдат интензивно отгледани. В никакъв случай не трябва да се върви само след изсъхналото. Това е все едно да ядем само изгнилите ябълки.
Георги Костов предупреди още, че в най-горещите и сухи месеци пожарите в тези сухи горски масиви могат да бъдат изключително опасни.
Александър Дунчев от WWF - България открои огромните ползи в миналото от изкуственото залесяване на тези площи:
В тези условия традицията е да се сече сухото, за да се предпази гората. Но в Европа се работи много по-динамично. Там лесовъдите на следващия ден, след като разберат, че е болно, отсичат дървото. Тук ние имаме тръжни процедури, отдаване на дърводобив, обжалване и много често фирмите влязат година-две, след като короядът е нападнал една гора и вече си е отишъл - нападнал е съседни стопанства.
Още по темата чуйте в звуковия файл.
