Няма шанс да се интересувате от съвременна експериментална музика и да не сте попадали на белгийския проект Tzii. Цяло чудо е, че досега не сме го чували на живо в София. Е, беше веднъж във Варна, но преди години... На 30 юли Amek Collective ще поправят тази несправедливост. Tzii пристига в България заедно с швейцарския проект NuR и ate на живеещия в Гданск класически китарист Петър Петков. Поводът е седмото издание на поредицата „Шумна неделя“, което ще се проведе във „Фабрика Автономия“. А нашата радио-среща с Tzii започва така..
Каква е историята на Tzii, кой си ти, кога и как започна музикалното ти пътуване?
Това е доста дълга история, която е трудно да съкратя. Като малък винаги бях заобиколен от музика – говоря за плочите на баща ми, основно фрий джаз и африканска музика. Отрано тръгнах на музикално училище. Минах през музикална теория, пиано и тромпет. През 1993 година, когато бях на 14, започнах да свиря на барабани в рок банда. Тогава открих и свободните партита с екстремна електронна музика (speedcore, hardcore). Вече бях започнал да експериментирам с шумова музика с помощта на hi-fi системата ми. Злоупотребявах с входното ниво на микрофона и записвах резултата на касети. После открих групи като Throbbing Gristle и Coil, които комбинираха странните електроники, рейва и шума със строг концептуализъм. Всичко останало последва от само себе си… А кой съм аз?... Все още се чудя понякога, засега нямам идея.
Може да е тъп въпрос, но винаги съм се чудил, какво означава псевдонимът ти?
Няма някакво буквално значение. Това е всъщност ономатопея, която описва високочестотен звук, като от микрофония например. През първите години на Tzii винаги използвах такива звуци. Понякога незабележими, дори в по-тихи ембиънт произведения. Целта ми беше да правя музиката поне малко некомфортна, но слушателят да разбира защо се чувства така. В един момент спрях. Може би защото наранявах и собствените си уши, когато свирех на живо така.
Твоята музика е доста неконвенционална, но кой е най-странният албум, който ти самият си слушал?
Това е доста труден въпрос. Имам голяма музикална колекция и повечето от записите в нея са възприемани за странни. Казвам „възприемани“, защото за мен не са такива вече. Това са нещата, които слушам и наистина не знам къде е границата на странността. Може би най-странните неща са тези, които експериментират със самия формат, а не толкова с музикалното съдържание. Като Тео Гудман, известен още като Bucketovscissors, който дълбае „плочите“ си върху лепило, лед и какво ли още не...
А кой е най-странният албум, който ти си правил?
Отговорът е същият: може би когато Тео издаде страничния ми проект Solar Skeletons за лейбъла си Produck и издълба винила върху компакт диск.
Участваш в много колаборации, каква е разликата от това да работиш сам и кои са най-любимите ти проекти?
Да правиш музика сам е интроспективно. Никой не прекъсва процеса. Имам много инстинктивен начин на работа. Не теоретизирам формата (да, съдържанието), когато композирам и не се ограничавам от нищо. В колаборация трябва да отвориш себе си и да се захраниш от другия. Разликата е огромна…Трудно е да кажа кои са ми любимите проекти, защото са толкова много (а и не искам да обидя приятелите си, хе-хе). Наистина зависи от процеса, но независимо дали сам или с други музиканти – не обичам да седя в зоната на собствения си комфорт. Винаги опитвам да надскоча собствените си ограничения и постоянно да надграждам това, което правя. Работата с други ти помага в това, защото те кара да намираш други посоки. Има много различни начини на взаимодействие. Трябва да уточня, че свободната импровизация е най-малко интересна за мен. Забавно е, разбира се, и все още ми харесва, но с малки изключения, не учиш много от нея, защото обикновено всеки участник се намира точно в комфортната си зона… Проектът ми MS30 е сред по-интересните примери. Ние сме дуо с доста различни подходи, но крайната ни цел е една. Da Karimoon Niggaz (заедно с NuR) е също много различен и спонтанен. Там се срещат пълната музикална свобода и минималните технологични средства. Разбира се, колаборацията на живота ми е Solar Skeletons. Вече 11 години съм част от това дуо заедно с Ripit. От работата по този проект съм научил най-много. Той е захранил и самостоятелната ми музика най-осезаемо. Струва си да спомена и Duflan Duflan, защото подходът там беше доста „поп“. Песните имаха собствена и много прецизна структура, трябваше винаги да свиря мелодиите на клавирите по един и същ начин. Това за мен беше много странно, защото никога не свиря едно нещо по един и същ начин. Наистина промени подхода ми към клавирите.
Кое е най-специалното място, на което музиката те е довела?
Топ 1 от местата, на които съм свирил, беше психиатричната болница в Бурк-ан-Брес, Франция. Публиката се състоеше изцяло от пациенти и това беше най-силната, дълбока и интензивна връзка, която съм усещал – преди и след концерта. Тези хора се намират „зад огледалото“ и усещаха шума по абсолютно различен начин. По правилния начин. Беше много силно... Второто място се пада на един концерт на открито, който изнесох в неделна сутрин в Чиребон – остров Ява, Индонезия. В публиката имаше хлапета от неофициални социални домове. В тях се грижат за изоставени, насилвани или зависими деца и тийнейджъри. Организаторът на концерта всъщност работеше там и те бяха публиката на всички концерти, които правеше. Бяхме навън, близо до оризово поле и с вулкан зад гърбовете ни. Беше толкова горещо, че почти не можех да пипам оборудването си, без да се изгоря. Arma Agharta от Литва също участваше на концерта и до ден днешен се чудя как успя да танцува с костюма си в тази жега.
Какво те води на Балканите този път?
Преди години минахме през Балканите на път към Истанбул. Бил съм в Румъния, свирил съм в Control Club, Букурещ, но съм пътувал и из Трансилвания и до делтата на Дунав. Там видях най-големите комари в живота си. В България съм бил веднъж, близо до Варна и по време на същото пътуване. Свирих на фестивал, организиран от The Ecological Sound Оf Varna. Беше готино, но много от хората бяха френски рейвъри от старата школа и тълпата не беше много смесена с местните. В петък бяха локалните артисти, а гостите в събота. Почти никой от Варна не дойде за чужденците. Това разделение ми се стори доста странно. Така че, да кажем, че не знам нищо за България.
Знаеш ли нещо за музиката, която се прави тук?
Никога не съм бил в останалата част от Балканите и честно казано, не съм запознат с музиката в региона. Не зная защо, може би не е достатъчно разпространена в останалия свят, а може би съм много зле информиран. Като цяло нямам много време за ровене и предпочитам да откривам музиката, когато пътувам, а не да скролвам в Bandcamp или Soundcloud. Надявам се да ми разкажеш на живо за всичко, което правите в София и останалата част от страната… Зная няколко проекта от Хърватия, които са издавали за Treue Um Treue, Spielzeug Muzak и Punch Records. Проекти като Alone, Umrijet Za Strojem (двойната му касета за Treue Um Treue съм слушал толкова много пъти...), Narrow, Smrt I Cekic. Зная имената им, само защото имам физическите издания и защото са издавали за лейбъли, за които имам албуми и аз. В противен случай едва ли бих ги открил.
Разкажи ни нещо повече за NuR, с която си на турне. Какво е специално в нейната музика?
Тя има много примитивен подход, който ми напомня на моите ранни неща. Аз експериментирах с ниско-качествени технологии по същия начин и се чувствам напълно свързан с работата й. Тя обича да разрушава аудио сигнала, като го разпъва или злоупотребява с аудио плъгини. Правех това с години. Наистина ме връща към корените ми… Парчетата за дебютния ми винил са композирани на Soumdbit8 за първия iMac през 1998 г. Смесвани са директно на малките колонки на компютъра и след това са директно изпратени към фабриката. Усещам че тя би направила същото и това ми харесва.
В ерата на „направи-си-сам“ (DIY) на сайта ти пише, че не продаваш собствените си дискове. Това звучи много интересно, каква е причината?
Разбрал си грешно, пише че не ги пращам по пощата, не че не продавам сам музиката си. В сайта ми е посочено, че ако някой иска музиката ми, трябва да си я купи от лейбълите, които я издават или да дойде на концерт. Първата причина е, че нямам времето да се занимавам с изпращане и бойкотирам пощенските услуги, защото смятам, че са скапани крадци. Не искам да давам нито цент от музиката си на корпорации като PayPal, защото те не ни подкрепят, а ни унищожат. Все още не разбирам защо DIY-лейбъли продават с помощта на тези корпорации и им плащат такси и комисионни. Това за мен е в тотално противоречие със смисъла на независимите ъндърграунд издания… Преди две години на едно домашно парти говорих с един тип, който има лейбъл в Брюксел. Казах му, че искам да си купя някои от неговите издания и го попитах кога и къде можем да се видим. Той ми отговори, че по-добре да си поръчам, като си платя в PayPal. Бях шокиран, защото можеше да го направим лице в лице. Виждаме се на концерти, част сме от един и същ приятелски кръг, но не, аз трябваше да си купя музиката му през огромна американска корпорация и те да получат пари от това. В крайна сметка не си купих плочите... Tрябва да се направи нещо срещу това, а не да го оставим да разяжда като гангрена независимата музика. Преди не се бях замислял колко далеч е стигнало всичко. Транзакциите дори в ъндърграунд средите минават през големите корпорации… Но да, продавам своите плочи, касети и дискове. На концерта в София със сигурност ще има маса с мърч. Останалата част от обяснението защо не пращам музика е, че искам да подкрепям собствениците на магазини и дистрибуторите. Те са много важни за мен. Работил съм дълго време като разпространител, а и в музикален магазин. Чувствам това близко до себе си. Съжалявам хората, които предпочитат импулсивно да пазаруват онлайн, вместо да отидат в магазин и да си харесат нещо, което не са очаквали да открият. Разбирам тези, които живеят в места без музикални магазини и не пътуват много. Но преди няколко години, докато все още работех в музикален магазин, имахме онлайн поръчки от хора, с адреси на 20 минути пеш от магазина... И да, трябваше да им ги пращаме по пощата. Това е култът на мързела – плащаш 10 евро повече, но не трябва да вървиш пеш. Също като приложенията за доставки - „кликвам и го имам“, без значение, че това идва на цената на социалната експлоатация. Не съм фен! Освен това един албум ми харесва много повече, когато има история зад него. Отишъл си в някакъв град, срещнал си се с някого и най-накрая го имаш. Това е вълнуващо като лов на съкровища. Албумът се превръща в съкровище.
Кажи ни повече за лейбълите си Night On Earth Records и Void/Love Tapes? Активни ли са все още, има ли нещо планирано?
Night On Earth беше създаден през 2001г. Бях воден от необходимост, а не от амбициите да продуцирам някого. Вече изпращах парчетата си на лейбъли, които харесвах, като Irritant в Англия например. Никой от тях обаче не искаше да ги издава. Затова реших да го направя сам. Хареса ми и започнах да правя компилации с музика на мои приятели на дванайсет инчови плочи. Лейбълът в момента е на пауза единствено по финансови причини. Не е мъртъв със сигурност. Последният седмак (7-инчова плоча), който издадох беше копродукция със Spielzeug Muzak и единственият план засега е продължението на това издание, отново в същия формат. Разделихме изданието на две по-малки плочи отново по финансови причини. А Void/Love Tapes не е лейбъл в традиционния смисъл. Той съществува, за да издавам собствените си неща на касети в ограничени тиражи. Първата беше колаборация с най-стария ми приятел Cham, а следващата, която излезе миналата седмица, е дебютът на Da Karimoon Niggaz. Той носи името Hope Is A Mistake („Надеждата е грешка”) и го записахме миналия януари, отделени от света на микро остров в Индонезия. Бяхме далеч от брега и използвахме само записани звуци от мястото. Третото издание на Void/Love Tapes ще е сплит между Tzii и NuR на име The Remains of All That Fell.
Какво друго има в живота ти освен музика, може би да ни разкажеш за работата си като режисьор?
Освен заниманията ми като музикант и диджей, правя музика и звук за съвременен танц, лайв пърформанси, видео инсталации, филми, саунд дизайн и всякакъв вид медиа, която има нужда от звук. Организирал съм фестивали и концерти, понякога събития с над 80 участници. Това са месеци на работа и затова в момента си почивам от работата като промоутър. Като цяло по-голямата част от живота ми е посветена на музика и звук. Да, работя и като режисьор. Основно на музикални видео клипове и понякога работя като видео мениджър и аудио инженер за компании за съвременен танц. Всички тези дейности са свързани с пътувания и турнета. Именно това е, което правя 90% от времето си. Понякога отивам за питие в Cafe Central в Брюксел. Място, което препоръчвам на всеки, който е в града.
Нещо което пропускаме?
Искам да видя Бузлуджа докато съм в България.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
