Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ива Пушкарова: Битовите престъпления все по-често са съпроводени с насилие и дори садизъм

Снимка: БГНЕС

В началото на мандата на новия президент има леко повишение на постъпилите молби за помилване, но то не е съществено. Правната система работи стабилно и молителите нямат радикални очаквания при смяна на властта. Ако в средата на мандатите до момента средно месечният брой на постъпващите молби е някъде около 50, в момента той се е качил до 60. Това обясни в предаването "Преди всички" по "Хоризонт" Ива Пушкарова, председател на Комисията за помилванията към вицепрезидента Илияна Йотова.

В сферата на помилването не могат да се правят предварителни прогнози или човек да тръгне с предварителна нагласа, тъй като помилването е приложимо там, където случаят, до който то се отнася, изключително рязко се отличава от обичайните. Толкова рязко, че дори законодателят не е успял да предвиди такъв случай, когато е създавал нормите в целия спектър на правната система. Тези изключителни случаи много трудно могат да се предвидят, така че, когато човек започва да разсъждава върху молбите, които идват, не може да влезе с предварителна нагласа дали ще бъде по-строг, дали ще бъде по-предпазлив, дали ще бъде по-милостив. Просто много зависи от конкретните случаи, които ще дойдат.

Пушкарова обясни, че и в двата случая на помилвани от комисията решаваща роля за решението са оказали хуманитарните мотиви – и двамата молители били единствените, които полагат грижи за своите тежко болни роднини. Единият касае осъден за пътен инцидент мъж, на когото, освен престоя в затвор, е било отнето до живот правото да управлява МПС. Съдът е бил законово задължен да наложи наказанието без право на преценка, обясни Пушкарова и допълни, че това е първият случай на такова помилване. Другият казус е на жена, купила цигари без бандерол на болната си дъщеря, която пък има и болно дете:

За първи път имаме преписка по инициатива на прокуратурата, която е постигнала осъждане, но самата тя не може да изпълни наказанието и ситуацията беше в посока или прокуратурата ще трябва да отлага изпълнението на това наказание за целия давностен срок, който е доста дълъг, или ще трябва да се постигне опрощаване на това наказание по линия на помилването. Самата прокуратура се обоснова с много сериозните хуманитарни причини, които според самата прокуратура, имат предимство в този случай пред необходимостта да се търпи тази репресия, която, пак повтарям, е с много по-ниска степен на обществена опасност, отколкото обичайните случаи на това престъпление. Не става въпрос за търговия с акцизни стоки, а за закупуване за лична употреба.

Пушкарова обясни, че молби до Комисията по помилване изпращат около 1/3 до 1/4 от осъдените, а при най-тежките наказания - над 80 процента от затворническата популация:

Имаме възможност да наблюдаваме тенденциите в престъпността и могат да се извлекат няколко доста сериозни тенденции. Считаме, че те са валидни и за онази част от престъпния свят, върху която ние нямаме поглед. Прави много сериозно впечатление ръста на битовата престъпност и промените в нея. Не само се увеличават случаите на битови престъпления, но те стават по-тежки. Ако в миналото те бяха основно користни - кражби, в момента расте насилственият елемент в тези престъпления. Те прерастват много бързо и много рано във възрастта на осъдения в грабежи, грабежи с убийства, телесни повреди, убийства, сексуални престъпления...

В България започват да се образуват и да се възпроизвеждат напълно откъснати от обществото субкултурни общности, които са тежко криминализирани, в които криминализацията започва в ранна детска възраст, в които действат всички фактори на престъпността каквито са бедност, неграмотност, ранна инвалидизация, безработица. Много висок е ръстът на зависимостите там. Има преобладаващи етноси, но лошото е, че не преобладават само едни етносни. Вече можем да говорим и за географски откъснати общности, в които опустошенията, които предизвиква тази престъпност, са приличащи на опустошенията от постоянна война. В тези общности се образуват така наречените от нас "устойчиви престъпни модели", тоест хора, които се изхранват чрез престъпления и използват престъплението като универсална житейска стратегия, за да се справят с всички проблеми и предизвикателства, които имат. Тези хора не се повлияват от наказателна репресия и изключително наивно е очакването с наказания, колкото и тежки да са те, да може да бъде преодолян този проблем.

Децата на лишените от свобода не са адресат на никаква конкретна самостоятелна и специална държавна политика, въпреки че очевидно са социални групи в много висок риск, коментира Пушкарова. От малки тези деца са виждали само престъпни модели и са пострадали от престъпления в ранна възраст:

Престъпленията в ранна детска възраст по отношение на деца много сериозно увреждат тяхната възможност да живеят в общество. Един драстичен поглед върху статистиката: ако сравним първото полугодие на първата мандатна година при предходния мандат спрямо сега, ръстът на тези случаи в нашата практика е над 7 пъти. Бил е 7 процента през 2012-та година, в момента е 53.

Интервюто с Ива Пушкарова можете да чуете в звуковия файл.
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна