Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Бисер Банчев: Всеки национален проект е политически и политиците задават кодовете

Идеята историците да седнат и да се разберат е удобна мантра, казва историкът от БАН

Бойко Борисов и Зоран Заев
Снимка: БТА

Идеята, че историците трябва да седнат да се разберат, е удобна и много силна мантра още от 70-те години на миналия век и това може да се види в преговорите между България и тогавашна Югославия, това каза в интервю за предаването "Преди всички" Бисер Банчев от Института по Балканистика към БАН.

Обществото приема за академична истина това, което чува от медиите или университетските учебници, а те, по неволя, представят нещата малко по-опростено и достъпно като за непрофесионалисти. Един национален проект винаги е политически проект и в преобладаващия случай политиците задават част от кодовете, посочи Банчев в коментара си след подписването вчера на дълго подготвяния договор за добросъседство между България и Македония:

Най-лошият сценарий вече се е случвал поне преди 30-40 години – между 1967-а и 1982-ра година имаше такъв конфликт, който беше наречен българско-югославският конфликт за Македония и той беше основно на полето на историята, но най-лошият сценарий е насаждането на вражда и омраза и използването на всички инструменти, включително и историческите инструменти.

Бисер Банчев се спря и на неудобната, по думите му, тема за архивите, ползвани от македонските историци – в сградата на Държавния архив на ул. "Московска" в София:

Те са принудени след това да пишат едни странни текстове – или да подправят македонец с българин, или да дават едни обяснения, че всъщност там, където е пишело българин, е въпрос на някаква заблуда на човека, който сам не е знаел какъв е бил. Но иначе хората са наясно какво пише в документите и как са се чувствали нашите предци. Всичко е въпрос на това какъв политически натиск ще има.

Бойко Борисов и Зоран Заев      БТАИдеята за нова македонска идентичност след 1944 година е свързано с дълбока травма и много сериозен натиск към интелектуалците и това е трупано като модел и отношения, подчерта Банчев:

Самото изграждане на македонската нация и идеята за нова македонска идентичност от 1944 година е свързано с една дълбока травма и един много тежък натиск върху интелектуалците, изтъкна специалистът:

В първите години след 1945 година тези интелектуалци, които не са приемали идеята за различия между македонци и българи, просто са били физически избивани. През следващите години нещата са били доста по-фини. Ако не приемеш тази истина или не я впишеш, просто не получаваш работа и семейството ти гладува. И това е трупано като модел и като отношение. Дори и през 90-те години много интелектуалци загубиха работата си за това, че призоваваха за по-голяма близост с България.

Много хора там живеят в едно шизофренно съзнание. Те знаят как са се чувствали техните прадеди, но знаят, че не биха могли да го кажат публично. Затова решението за обикновените хора е това да не се коментира, да излязат извън тази тема и да я прехвърлят на историците.

Местните избори в Македония (през октомври – бел.ред.) ще бъдат вододел, защото там нещата са свързани с много тежко преразпределение на властта, прогнозира още Бисер Банчев.

Звуковите файлове допълват картината на оценките и коментарите за подписания договор от София и Скопие.  

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени