Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Договорът за добросъседство с Македония беше приет с рядко срещано единодушие у нас, а реакциите в Македония бяха разнопосочни. За да влезе в сила обаче, документът трябва да бъде ратифициран от парламентите на двете страни.
Една от най-обсъжданите последици от договора е перспективата да бъде създадена съвместна мултидисциплинарна експертна комисия на паритетен принцип по исторически и образователни въпроси. Целта е, пише в споразумението, да допринесе за обективното, основаващо се на автентични извори, научно тълкуване на историческите събития. Всяка година Комисията трябва да представя доклади за своята работа.
Първата пречка, неочаквано, се оказва самото ратифициране на договора. И ако в България няма съмнения, че това ще се случи още наесен, когато парламентът започне работа, то за Македония не е така. На 15 октомври там трябва да се състоят местни избори. Ако бъдат спечелени от опозиционната сега ВМРО-ДПМН на бившия премиер Никола Груевски, има вероятност той да поиска предсрочни парламентарни избори, а това, твърдят анализатори, би възпрепятствало ратифицирането и изпълнението на Договора за добросъседство. Не всички обаче са песимистично настроени.
Ратификацията ще стане факт преди местния вот заради мнозинството около настоящия министър-председател Зоран Заев и подкрепата на албанските партии, както и заради противоречията вътре в бившата управляваща партия. Това смята заместник-председателят на Българския културен клуб в Скопие Мирослав Ризински: Не е наясно дали цялата група на ВМРО-ДПМНЕ ще бъде против този договор, ако вземем предвид, че усилено се върви в посока на повдигане на обвинения срещу високи функционери на тази партия, включително и на бившия премиер Никола Груевски заради факта, че в самата партия вече върви процес на разделение и търсене на отговорност за политиките на Груевски в миналото в лицето на реформаторите в ДПМНЕ, които от ден на ден получават все по-голямо влияние вътре, в самата партия.
Втората неяснота е около това как ще бъдат формирани двете комисии, ще успеят ли да пренесат споровете на научна основа, а не на политическа, и какви ще са практическите резултати. Тук като че ли песимизмът в България е по-голям, обясни акад. Георги Марков: Не съм голям оптимист как ще тръгне работата на тази комисия, защото 26 по-известни техни историци подписаха една декларация-обръщение към македонската общественост против съдържанието на договора, тъй като не отговарял на интересите на македонския народ. А ние не може да правим компромис с историята - тя е такава, каквато е.
Договорът за добросъседство е безспорен и категоричен успех за България, българската дипломация и българската наука, подчерта бившият директор на Института по български език Васил Райнов: От тук нататък започват въпросителните - първо, тази комисия беше старо мечтание на Външното министерство, за да започнат от другите институции - български и македонски, научни институции, да започнат да разговарят, да обменят мисли. Това в някои области се постигна, където няма толкова чувствителни неща за решаване или за премълчаване, ако щете. По отношение на езика някак не можеше да се получи. Така нареченият македонски език е обявен за още една книжовна норма на българския език.
Посоката е вярна, а страховете за евентуални компромиси от българска страна – преувеличени, добави историкът Искра Баева: Става дума за договореност по интерпретацията на твърдо съществуващи документи. Документите няма как да бъдат фалшифицирани. Те са си такива, каквито са. Проблемът е в тяхната интерпретация.
Подробности можете да чуете в репортажа на Мария Филева в звуковия файл.
