Панайот Денев за ''Аполония'' и ''Цената на успеха'' - в разговор с Лили Големинова
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Два дни ни делят от откриването (за 33 път) на "Аполония", която не е фестивал, а празник на изкуството. Така са решили някога основателите. От самото начало "там" е и Панайот Денев, който гостува в нашето Радиокафе. Дълги години той се занимава с медийната политика на "Аполония", а сега води срещите с публиката на доказани майстори в различните изкуства под наслов "Цената на успеха". Но за това - след малко. Започваме с датата 31 август 1984, оттогава Панайот Денев е свързан с "Аполония". Ще дам един пример за това какво е било времето - разказа той, - на този ден шест пъти ни спряха на път за морето да ни проверяват багажа, в Созопол - страшна охрана. Постепенно започнахме да научаваме, че е станал атентат на гарата в Пловдив, после - на летището в Бургас. Това е първата година от преименуването на българските турци. Изобщо беше едно неприятно време, в което "Аполония" започва своя път". А всичко започва благодарение на изключителната енергия и приятелство на Димо Димов (първа цигулка на квартет "Димов"), на двама музиканти от Софийската филхармония - Митко Димитров и Влади Титов. Началото има и елемент на градска легенда. Ето как го описва Панайот Денев, който не е дългогодишен летовник в Созопол, както останалите основатели. Та събирали се в Созопол софиянци, цветът на артистичната бохема, пиели си мастиките по дворовете и мърморели, че нищо не се случва в курорта, освен прожекцията на "Винету" с Гойко Митич в лятното кино, и че трябва нещо да се направи... И в един момент се плясват по челото и осъзнават, че те са тези, които трябва да го направят. Идеята им среща отклик у тогавашния кмет на Созопол Тодор Андреев. Е, постепенно се "облича" в "основни насоки за развитие на културния живот в Созопол", такива са били времената. А първият концерт?! Представете си как на 1 септември 1984-а в 21 часа на пъпа на Созопол, в построения от "Аполония" летен театър (той преди се е строял и "раздигал" в края на сезона"), сред дюкянчета и шарения, Николай Гюзелев в продължение на час и 15 минути пее песни на Мусоргски в съпровод на пиано. Беше изненадващо и възторжено. Още този концерт залага "високата летва" и заявява, че "Аполония" ще бъде курортен фестивал, но без "курортен компромис". И така, "Аполония" започва с музика и камерни концерти всяка вечер в тогава неосветената стара бежанска църква "Кирил и Методий" - спомня си Панайот Денев. Стойка Миланова, дуото Станков - Радионов, на следващата година - Валери Попова и Александрина Пендачанска... Музиката се селекционира от Димо Димов, Крикор Азарян "дава акъл" за театъра, за киното - Павел Васев, за изложбите - Здравко Мавродиев (именно на него му хрумва името "Аполония").
И ето я сега - 33-тата "Аполония". Открива се с концерт на "Мистерията на българските гласове" с диригент Дора Христова тази събота, на 26 септември, закриват я "Щурците" на 5 септември. С Панайот Денев се спираме на концерта на "Софийски солисти" (визионери, както винаги), които ще представят премиерно за България двойния концерт за китара и бандонеон на Астор Пиацола.
Именно диригентът на "Софийски солисти" Пламен Джуров ще бъде един от гостите тази година в поредицата "Цената на успеха" - от няколко години ги правим на "Аполония", малко телевизионен формат, с публика и една звезда, с която разговаряме за пътя към успеха - обяснява Панайот Денев, който ще бъде един от водещите на тези срещи. Освен Пламен Джуров в тях ще бъдат представени Стефан Командарев, Павел Койчев и Владо Пенев, който е режисьор на спектакъла, продуциран от "Аполония" тази година - "KLASS" с театър 199, пиеса, която според преводача Хари Аничкин ще се играе за първи път в Европа. Това е една друга традиция, която започва още от една зимна "Аполония" (имаше и такова животно - с усмивка вметва Панайот Денев), когато по идея на фестивала Ицко Финци и Илка Зафирова представят "На смях" по сатиричните поеми на Валери Петров. Паметна е постановката на Леон Даниев за "Аполония" през 1988 - "Завръщане на Годо" на Бекет с Военния театър, голямо събитие с репетиции и премиера в Созопол, после дълги години играна в София.
За останалото, което ни разказа Панайот Денев, който не е бил само на две от досегашните 32 Аполонии чуйте тук в звуковия файл.
