Това е нещо, което го е имало може би преди 25 години, не се говореше, но това го имаше и действаше, и проблемът го нямаше. В момента го има проблемът и се опитваме по някакъв начин да търсим разрешението на този проблем. Поздравявам Министерството за пореден път за тази идея. Всъщност тук вече виждаме 4 министерства и други институции, които припознават този проблем, макар и малко закъсняло във времето. Очакваме да има успех във всички тези акценти от действията на тези екипи.
Въпреки увеличението на заплатите най-младите учители все още получават нетно около 600 лева и са принудени да работят на 2-3 места. Това не води до решение на проблема с непрестижността на професията и липсата на млади кадри в системата, обясни той:
То ще дойде, ако стигнем тези 1500 лева след 4 години и още няколко години, за да може пак да се придобие този интерес, но това е само един от поводите, който би могъл да пробуди интерес към учителската професия.
В последните 25 години училището е "позабравило" мисията си да възпитава и се е занимавало само с обучение, коментира той:
Това съзнателно беше направено от тези, от които зависи, и от там насетне спряхме да гледаме в историята, поуките от историята и създадохме в момента едно поколение, което е с доста изкривени духовни ценности.
Синдикалният лидер поздрави екипа в МОН, приел да има оценки за поведение на учениците:
Поздравявам тези, които написаха новия закон и визираха, че в него има много важни компоненти – обучение, възпитание и социализация, но възпитанието и социализацията нито са акцент в момента, нито се градят и не се и мерят. Именно в дефицита от тези компоненти виждаме всички тези ситуации и случаи, които ще се роят.
Петров отказа да заеме категорична позиция за оставане или отстраняване на директора на СМГ:
Този проблем се политизира излишно, според мен. От един, да кажем, трудово-правен спор, той прерасна в борба на едни големи интереси. За съжаление, колегията в самото училище, самите ученици, родителите станаха жертва най-вече на борбата на едни по-големи играчи, които се опитват да наместват някакви територии. Жалко е, че се използва българска образователна институция с такива комерсиални цели.
Учителят Емил Джасим не се съгласи с необходимостта от оценки за поведението на учениците:
Аз съм забелязал, че синдикатите, свързани с образованието, си мечтаят и гледат на комунистическия режим и на времето, в което той е управлявал, като на някакъв "златен век" по отношение на образованието – нещо, което категорично не приемам. Връщането на тази "оценка за поведение" всъщност е една много стара тяхна идея – от преди две години, която, по мое мнение, целеше по-скоро да отвлече вниманието от наистина важните неща. Оставям настрана дори факта, че на сайта им беше написано, че се търсят "коНпетенции" с "н". За мен мнението на синдикатите не може да е релевантно по нито един въпрос, защото нито една от техните прогнози и оценки не е била адекватна на случващото се, а обикновено се опитва да върне някакви добре забравени стари неща.
Мисля, че трябва да се реагира при всяка несправедливост. Когато една кауза е справедлива, тя получава естествен отзвук. Разбира се, че все пак трябва да очакваме да има и адекватни реакции, а не реакции, които ни връщат много назад във времето и във вижданията, които ни връщат към едно закостеняло виждане. Подобна реакция, която, по мое мнение, ни връща много назад във времето, е представата, че децата със специални образователни потребности трябва да бъдат изключени, изведени от общообразователния учебен процес. Това е безкрайно ретроградна идея и представа, заяви Джасим по повод публикация на учителка в социалната мрежа.
Вместо да се говори за това как могат да се предпазят децата, заменяме, а това се случва все по-често в най-различни сфери, идеята за предпазливост – със страх. Тук идва голямото разминаване! Обществото трябва да реагира максимално бързо, но и максимално адекватно, защото много често реакциите се превръщат в безплоден хейт. Давам пример за случая с баскетболиста Андрей Петков. Ако реакцията беше безкрайно негативна спрямо МОН, аз бих разбрал хората, които стоят начело на това ведомство, които биха си казали: "Така и така ще бъдем наругани и ще трябва да понесем това, защо изобщо да обръщаме внимание", докато в случая реакцията беше много бърза, много адекватна и много точна, много конкретно насочена.
Джасим коментира, че не ниските заплати са основната причина младите хора да не търсят кариера в образованието:
По данни на Световната банка от 2016 година младите хора се задържат средно на дадено работно място 2 години и 9 месеца и са склонни да сменят работното място заради, един път, по-висока заплата, но, втори път, а това е и по-големият процент – заради това, че се чувстват по-полезни и че се чувстват по-добре там.
Оценката не е задължително да има само материално измерение, да е само финансова. Би трябвало да говорим за възможност и кариерно развитие, би трябвало да говорим за по-свободно влизане в професията. Един от начините, с които Лондон успява да се справи с този тежък проблем през миналите 10 години, е тъкмо това, че при една двугодишна, максимум, квалификация, а понякога – година и още половин година стаж, човек може вече да влезне в класната стая и да преподава, независимо дали е завършил такава специалност в университета.
Интервютата на Веселина Миланова с Юлиян Петров и с Емил Джасим можете да чуете от звуковите файлове.
