Според Дочев, годишно културно-исторически ценности за близо 100 милиона евро напускат незаконно пределите на страната ни:
Иманярите, естествено, се интересуват най-вече от метални предмети - злато, сребро, накити, съдове, оръжие. Но в различните страни, например Германия, Австрия, Великобритания, се ценят монетите и предметите от римската епоха. В Холандия например праисторическата пластика или пък съдове са много търсени. Така че поръчката и режимът на допускане на културно-исторически ценности на дадена държава определят и търсенето.Повечето иманяри са вълци единаци, които ходят и копаят. Търсачите на ценности са снабдени с най-модерните георадари, поясни Дочев:
Опасни са тези, които се разгръщат като войнишко подразделение с металдетекторите, 5-6 човека. Най-опасни са тези, които поръчват и купуват много скъпа техника. В момента има вече внесени няколко т.нар. георадари - робот, който се движи самостоятелно, прониква на голяма дълбочина в земята и може по няколко начина да сканира, да възпроизвежда какво има в земята, например на 7,8,10,12 метра. Локализира, регистрира, начертава. Това са най-опасните поръчители, които знаят наизуст земеделските карти, комасират земя под прикритието на редуване на земя...
Краят на иманярството не се задава, защото за иманярите то е като хазарта, твърди още Дочев:
Иманярството не е само занаят за придобиване на средства за живота, за битието. То е един вид хазарт. Както хазартът обзема душата, така и иманярството.
Много често местните кметове, кметските наместници участват заедно с иманярите не толкова от някаква алчност за придобиване на търговска печалба, а от интерес. На българина в душата му е залегнало, в ДНК-то, любопитството към имането. Да види магическия блясък на златото. Но много често биват излъгани. Копаят стотици кубици пръст и разрушават много недвижими културни останки.
За схемите на иманярите и за тенденциите в иманярството слушайте в звуковия файл.