Двата противоположни въпроса имат еднакъв отговор с единствената разлика, че това, което липсва напълно, не достига или е в излишък в системата на средното ни образование, е същото, което би привлякло и задържало млади и качествени преподаватели в професията.
(Не)значимите постижения на учениците и (не)желанието им да се усъвършенстват и да следват положителни модели.
(Липса на) автономия на училищата и свобода на планирането според равнището и необходимостта на конкретните ученици.
(Не)достойно заплащане за качествена работа.
(Не винаги) налична подкрепяща среда в училище – от ръководството на училището, наставник и колеги.
(Недостатъчно) гъвкав достъп до учителска правоспособност от успели в своята област и силно мотивирани да работят с деца специалисти и завършващи студенти.
(Недостатъчно) ясни перспективи за професионално израстване и усъвършенстване.
(Недостатъчно) полезни и отговарящи на потребностите на учителя допълнителни обучения и специализации.
(Прекалено много и не)рационално водена документация.
(Не)достатъчно високи критерии и стриктен подбор на мотивирани и подготвени хора за учителска работа.
(Не)достатъчно признание на значимостта и ценността на учителската професия…
Това са основните изводи от анализа на опита на фондация „Заедно в час“ и учителите, включени в програмата ѝ от 2011 до 2017 г. в близо 100 училища на територията на 10 области в България, както и на анкета сред повече от 400 учители от цялата страна. Те са обобщени в „Бяла книга“ с добри практики за привличане, подбор, обучение и задържане на качествени и мотивирани преподаватели в средното училище. Книгата беше представена на кръгла маса, организирана от „Заедно в час“ и Синдиката на българските учители и с участието на министъра на образованието и науката. Автентично, свободно и емоционално беше участието на млади учители с техния опит и препоръки, което внесе в срещата така необходимия оптимизъм за бъдещето на учителската професия.
