Рашко Младенов започва да свири на пиано още на 5 години. Това отнема част от детството му, но сега актьорът осъзнава колко важно и полезно е било посвещаването му на музиката. След това завършва Музикалното училище в София и отива в казармата. Тежката служба в танковото поделение в Грудово го откъсва от инструмента и той кандидатства във ВИТИЗ, защото това му осигурява 15 дни отпуска от казармата. Приемат го в театралната академия в класа на проф. Желчо Мандаджиев. Най-важните неща - не само за професията, но и за живота - научава от този „велик” човек: отговорност, любов към изкуството и професията, дисциплина и правилно отношение към хората. През студентския период е мислил и за музиката, но проф. Мандаджиев така го „запалва” за театъра, че не било възможно никакво измъкване.
Все пак музиката става част и от театралната професия на Рашко Младенов. Много са хората, които и до днес помнят концертите на Рашко Младенов, Николай Бинев, Ицко Финци и Тодор Колев заедно със симфоничния оркестър под диригентството на Александър Владигеров, автора на идеята за тези съвместни концерти. 25 пъти се изпълняват концертите им в зала „България” през сезон 1980/1981 година. Следват концерти с всички симфонични оркестри в страната.
След ВИТИЗ Рашко Младенов е три години по разпределение в Русенския театър. Смята, че тези години са неговият голям шанс в професията. После го канят в театър „София”, където играе 15 сезона. Определя себе си като „приличен” актьор и отличава малко от своите роли: примерно Разколников в „Престъпление и наказание” в Русенския театър под режисурата на Красимир Спасов, „Жестоки игри” в Театър „София”, както и „Царство земно”, където си партнира с Коста Цонев и Катя Паскалева. И до днес смята, че Катя Паскалева е най-голямата българска драматична актриса. Докато са си партнирали, е онемявал от въздействието на нейната игра.
Над двадесет са ролите на Рашко Младенов в киното, но в малко от тях той се е чувствал творчески ангажиран. Според него театърът е по-голямото изкуство, защото от сцената имаш връзка с публиката. Освен това в киното не можеш да оправиш грешките си, а в театъра с всеки спектакъл надграждаш образа. В онези времена актьорите са снимали не само заради изкуството и славата, а и заради парите. За сравнение – заплатата на Рашко Младенов в Русенския театър е била 95 лв., а за участието си във филма „Константин Философ” получава хонорар от 1200 лв. – това е колкото целия му годишен доход.
Тази година /2017/ в периода 27 януари – 4 май Рашко Младенов беше министър на културата в служебното правителство на проф. Огнян Герджиков. Приема тази номинация на президента Румен Радев само с мисълта, че е за 3 месеца. За малкото време не е можело да се градят и правят големи планове. Извършвал е само текущата оперативна работа. Но е бил категоричен в опитите отстрани да му въздействат за някои неправомерни решения. В интервю за "Нощен Хоризонт", проф. Герджиков определя Рашко Младенов като „твърдоглав” и признава, че това е добре за един министър. Днес актьорът е категоричен, че никога повече не би приел този пост.
Относно театралната реформа Рашко Младенов мисли, че с времето се правят правилните стъпки и се върви във вярната посока. А за българската действителност творецът е на мнение, че ние имаме здрав корен и с времето нещата ще се променят и ще започнат да се наместват. Той е оптимист и вярва, че ще имаме нови духовни водачи и политически лидери.
От година и половина Рашко Младенов се е посветил на пианото. Свири всеки ден по няколко часа. Много обича да остава сам с инструмента и със себе си. Музиката го прави радостен и щастлив. Но е взискателен към себе си и в момента дори работи с клавирен педагог. Само след дни - на 1 Октомври - ще е неговият юбилеен /по повод 70-тата му годишнина/ концерт в зала „България”, където с приятели-музиканти от различни жанрове ще свирят със Симфоничния оркестър. На 2 октомври в кино „Одеон” ще е прожекцията на единствения филм на Леон Даниел „На чисто”, който е бил спрян в онези години. Това е първият филм за актьора, който освен това е музикант, композитор и режисьор. На 23 ноември в Париж Рашко Младенов ще участва в Международния конкурс за пианисти-непрофесионалисти. Това е накратко историята на един „светъл” образ, както го нарече неговата колежка и приятелка Илка Зафирова. Останалото ще прочетем в неговата книга, която засега е до 150-та страница и е още в началото на първите години след ВИТИЗ в Русенския театър. Остава много за разказване и той ще го направи, защото е всеотдаен и отговорен, когато нещо го „запали” творчески.
