Най-важното е, че още на откриването на празниците се получи такова събитие, което е не само за ромите, но и за всички граждани на Сливен, които бяха на концерта и изпитаха тази еуфорична радост от изпълненията на ромския хор, на Бони и Стилиян, от майсторството на Теодосий Спасов и неговия оркестър, от оркестър "Карандила“, които са познати вече в цяла Европа. Имаме подкрепа от болшинството от хората да се случват тези събития, имаме подкрепа и от самото ръководство на града, което всъщност е ръководител на този проект.
Разбирането за интеграция предпоставя изначална отделеност – има българско общество от една страна и роми от другата страна. Това обясни за "Хоризонт" социологът проф. Майя Грекова, преподавател в СУ:
Ромите с помощта на българите или институциите трябва да се научат да живеят така, че българите да ги приемат и да станат част от българското общество. Такова разбиране поражда всички последващи национални стратегии, документи, разписаните в тях действия, задачи и цели. Специално в областта на образованието през 2003 година Министерският съвет фактически легитимира съществуването на два вида училища в България – училища и детски градини. В процеса, в който уж държавната политика беше насочена в голяма степен към премахването на сегрегираните ромски училища, паралелно с това се създадоха нов вид училища – така наречените приемни училища, което доведе до вторична сегрегация – обособяване на училища като ромски в части на градовете. Ако преди десет години все още ми се струваше, че има шансове по места за резултат от една добре помислена политика на местната власт, която да отчита специфики и в съжителството, и в ситуацията на ромската общност, и в училищната мрежа, сега не знам дали това е възможно.
Цялото интервю с Васил Чапразов и проф. Майя Грекова можете да чуете от звуковия файл.
