Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Единен закон за висшето образование и науката, както и промяна в начина на прием на чуждестранни студенти у нас, предложи ректорът на УНСС професор Стати Статев. Като отбеляза, че темата е обсъждана досега нееднократно и направените предложения пред ресорната парламентарна комисия не се представят за пръв път, проф. Статев, който е и заместник-председател на Съвета на ректорите, коментира пред "Хоризонт":
За пореден път на заседанието на Комисията по образованието и науката, когато обсъждаме в работна група промените в Закона за развитието на академичния състав, отново издигнах тази идея, която е подкрепена и от Съвета на ректорите. Защото опитът показва, че имаме над 40 промени в сега действащия Закон за висшето образование, а започнахме и промени в Закона за развитие на академичния състав. Ако приемем един закон за висше образование и наука, това ще е много по-лесно и по-удобно както за държавата, така и за висшите училища и научните организации. За пример може да посоча дуалната ни система, която се ръководи от Закон за предучилищното и училищното възпитание. Така че считам, че това е съвсем нормално. А примери за това колко трудно, да кажа почти невъзможно, е да се съгласувате двата закона има много.
Ето още един пример - в Закона за развитие на академичния състав има много "прогресивна" крачка напред, която дава право на главен асистент-доктор да ръководи докторант, докато в "остарелия" Закон за висше образование на тези хора не им се дава право - главен асистент доктор, ако не е хабилитиран, да води лекции в магистърска степен. Така че има много такива примери за разминавания, обясни Стати Статев и отново подчерта, че е почти невъзможно с изменения в единия или другия закон те да бъдат съгласувани.
Според Статев идеята за единен закон за висшето образование и наука има шанс да бъде възприета, като трябва да бъде обсъдена по-подробно както с Министерството на образованието и науката, така и с депутатите:
Няма противници на тази теза, просто трябва да има добра воля да тръгнем в тази посока.
По отношение на необходимостта от изменения в режима за прием на чуждестранни студенти у нас Статев отбеляза, че съществена част от проблемите са свързани с нормативните промени, настъпили от 2007 година, когато България стана част от Европейския съюз:
След приемането на България в ЕС бяха уеднаквени правата на всички граждани на страни - членки с тези на българските граждани. От гледна точка на приема на студенти обаче това поставя почти нерешими въпроси - това означава един кандидат-студент от страна - членка на Европейския съюз да дойде и да бъде поставен на кандидатстудентски изпит на равна нога с неговите български колеги и да бъде класиран заедно с тях. Мога да кажа, че в почти всички европейски страни учебните програми, по които се обучават учениците в средното образование, са различни, дори и по математика те не са еднакви. Така че задачата става невъзможна, отбеляза още проф. Статев, като допълни:
По тази причина броят на чуждестранните студенти намаля чувствително - мога да дам пример с традиционно високия брой студенти в УНСС от Република Гърция, за които имахме 4-5 специалности, които бяха предпочитани - много силно и традиционно уважавани, повече от аналозите и в Западна Европа, и в САЩ, но тази пречка доведе до техния отлив.
Трябва да се направи някаква регулация, която да толерира кандидат-студентите от страни - членки на ЕС, но да не прави невъзможно тяхното приемане в по този ред в университетите в България, смята Стати Статев: Аз мисля, че тук много лесно, ако съответните органи се заемат, режимът може да се облекчи.
