Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Жан Филип де Тендер, EBU: Вмешателство на управляващите в обществените медии е недопустимо

Обществените медии се нуждаят от дългосрочно финансиране

| обновено на 15.10.17 в 15:02

Обществените медии трябва да имат дългосрочна финансова рамка, за да могат да осъществяват своите функции, заяви в интервю за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ на БНР Жан Филип де Тендер, директор на отдел „Медии“ в Европейския съюз за радио и телевизия (EBU).

Експертът, който има богат журналистически опит и познава медийната среда в цяла Европа, определи като недопустим всеки опит за вмешателство на управляващите в работата на обществените медии. Де Тендер беше един от основните лектори по време на 14-ата правна асамблея на европейската медийна организация, домакин на която беше Българското национално радио.

Според медийния анализатор обществените медии са много важни в държавите, защото имат финансиране от правителството, създават локално съдържание и позволяват да се разгърнат местните източници на информация. В глобалния свят, когато медиите се състезават с „Фейсбук“, „Гугъл“ и „Амазон“, e изключително важно правителството да гарантира чрез финансиране, че в медиите ще има теми, засягащи местната общност. Медийният директор подчерта, че, за да има възможност за създаване на продукт с местно съдържание, което да привлича аудиторията, има необходимост от добро финансиране:

Знам, че осигуряването на пари за обществените медии винаги е под сериозен натиск. Има реална опасност заради този натиск обществените медии да не успяват да създават толкова добро съдържание, което е значимо за хората, колкото биха искали. Също така могат и да не успяват да се развиват във всички формати, които новият свят изисква. Затова призовавам правителствата да разберат, че осигуряването на достатъчно пари за обществените медии е изключително важно.

Но за създаването на добро съдържание, освен финансирането, е ключова и независимостта на обществените медии, смята де Тендер:

Затова ние в Европейския съюз за радио и телевизия защитаваме независимостта. Всичките ни членове са се обединили около Етичния кодекс, в който са записани шест основни ценности. Първата от тях е независимостта. Това означава, че медиите трябва да могат да работят независимо, без външен натиск, бил той политически или икономически. Обществените медии трябва да имат универсално съдържание. Това означава, че те трябва да разработват теми, които са интересни, важни и достъпни за всеки. Знаете, че частните медии понякога избират определена целева група и създават съдържание, което е интересно само за тази аудитория.

Заедно с това, според медийния експерт, обществените медии трябва да носят отговорност – каквото и съдържание да бъде излъчено или публикувано, те трябва да застават зад него. Начинът, по който се разпространява съдържанието, също трябва да бъде качествен, а не на последно място, много е важно да има прозрачност при управлението на обществените медии, допълва Де Тендер. Той смята, че е много трудно да се посочи процент от брутния вътрешен продукт, който следва да се отделя за изпълняване функциите на обществените медии.

Според членовете на Европейския съюз за радио и телевизия финансирането на обществените медии е средно около 50 евро на човек от населението, но в някои региони, включително и в България, правителственото финансиране е под тази стойност, коментира де Тендер. Той признава, че ситуацията във всяка отделна държава е различна, но е необходим политически консенсус, който да гарантира, че ще бъде отделена достатъчна част от бюджета, за да бъдат посрещнати нуждите на обществените медии.

Естествено знам, че бюджетът винаги е под натиск, което означава, че финансирането на обществените медии също е под натиск. Затова трябва да говорим за дългосрочно финансиране. Например моделът, по който работи BBC, е десетгодишно споразумение с правителството. То дава на медията десетгодишна перспектива за парите, които ще получи. По този начин медията може да разгърне идеите си и да знае кога и как във времето да разположи новите услуги, които предлага. Така може самата медия да се адаптира към новата цифрова епоха.

Друга добра практика, според де Тендер, са петгодишните договори, при които се регламентират и някои от важните практики, които ще се прилагат в съответната медия, като отчетът при тях е на годишна база. 

Медийният директор подчертава, че създаването на по-широка финансова перспектива е много важно, защото, ако медията не знае с какво финансиране ще разполага, тя не може да прави дългосрочни инвестиции.

В дигиталния свят нещата стават все по-скъпи, особено за обществените медии, които трябва да излъчват и публикуват съдържанието си по все повече начини и във все повече платформи.

Според де Тендер основният начин за предотвратяване вмешателство в независимостта на обществените медии е създаването на рамка от управляващите, в която се определят очакванията какво трябва да се случи:

След като тази рамка е установена, управляващите трябва да се дистанцират от работата на обществените медии. Никога не трябва да има каквото и да е вмешателство на управляващите в това, което правят обществените медии… Ролята на медиите и на всеки отделен журналисти е да информират за случващото се абсолютно независимо. Фактите трябва да бъдат предадени такива, каквито са и също така да бъдат поставени в по-широк контекст. Журналистът е задължен от името на хората да задава въпроси за случващото се в страната. Затова казвам, че, ако има директно вмешателство от управляващите, е неприемливо. Това не е добра практика.

В анализа си де Тендер отбелязва, че в миналото частните медии бяха притежавани от местни собственици, но през последните 20 години частни играчи се групират на наднационално равнище и по този начин те стават много по-големи и влиятелни в икономическо отношение. Друга отчетлива тенденция, според него, е големи мултинационални компании като „Гугъл“, „Амазон“, „Фейсбук“ и „Епъл“ да създават платформи за комуникация с публиката, без обаче да спазват задължително същите етични норми, които прилагат обществените медии:

Как разпознавате, че нещо, което прочетете във Фейсбук, е точно и независимо предадено? Откъде сте сигурни, че не живеете в балон от филтрирана информация? Именно тук идва важната роля на обществените медии, които създават най-добрата информация на местно равнище. От една страна, те дават фокус на съдържанието, така че да е полезно за местните хора. Освен това те гарантират, че информацията е проверена и е предадена безпристрастно.

Де Тендер дава пример с мултинационални играчи като „Нетфликс“, които според него никога няма да обърнат внимание на регионалните продукции, независимо колко са добри:

Затова, ако искате да се наслаждавате на български филми или българска музика, трябва да разчитате на БНТ или БНР. Това обединява и аудиторията. Представете си футболен мач – хората се събират и гледат българския отбор и мачът се предава по местната телевизия. Друг пример е „Евровизия“ – избирате българския кандидат с помощта на местните обществени медии. Тази социална функция никога не може да бъде изпълнявана от глобален играч на медийния пазар.

В заключение Де Тендер изрази радостта си от своето посещение в България и коментира впечатленията си от проведените срещи в БНР и БНТ:

Вие имате много добра връзка с аудиторията и много голям пазарен дял, което не е случаят с повечето съседни страни. Хората обичат да слушат Българското национално радио и да гледат националната телевизия. Това е много добра възможност да продължавате да подобрявате работата си, да останете близо до хората и да се развивате в новия дигитален свят.

Пълният запис на интервюто на Марта Младенова с директора на отдел „Медии“ в Европейския съюз за радио и телевизия Жан Филип де Тендер можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна