Интервю на Веселина Миланова с Харалан Александров
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Има дълбоко усещане, че нещо не е наред, че не се справя нашето общество в тази важна част – с реализацията на младите хора. На моменти тази тревога достига до истерически, панически нотки, което обикновено се нарича "морална паника" в социалните науки. Това каза за предаването "Преди всички" по "Хоризонт" социалният антрополог Харалан Александров, един от участниците в дискусията на тема "Партньорство училище – родители. Добри практики и решения", организирана от МОН. Той изтъкна, че дискусията ще акцентира върху отношенията, а няма да търси вина в учители, родители или деца.
Министерството се опитва да постави акцент върху отношенията, тоест, да допусне, че е възможно да се търси изход по посока на промяна на отношенията между различните актьори, а не в разпознаването на виновника, на това кой е най-провален, който да бъде посочен с пръст и публично освиркан.
В един свят, в който природата на знанието и достъпът до него се променя шеметно, съвсем сигурно е, че са поставени пред чудовищно предизвикателство традиционните обучителни подходи, практики и методи. Цялата идея за ученето трябва да бъде преразгледана. Това, разбира се, не може да се случи като закрием училището, отдадем се на експерименти и произведем новата образователна методика, а след това я въведем. Трябва да продължава този обучителен процес. Ще се наложи да се случва промяната в движение, в ход.
Ако има нещо сигурно, което със сигурност не работи в педагогическия модел, това е самонадеяната убеденост, че има едни хора, които знаят, и те ще научат тези, които не знаят. Тази убеденост трябва доста сериозно да бъде смирена, за да има шанс да се продължи в някаква добра посока.
Интервюто на Веселина Миланова с Харалан Александров можете да чуете от звуковия файл.
