Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В последните години правото на самоопределение и принципът на териториалната цялост все повече се намират в конфликт, отколкото в хармония. И двата принципа са свързани с модерната система на международните отношения и са били много пряко свързани с това, което се нарича модерна демокрация в международния свят.
Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ президентът на Института за публична политика доц. Здравко Попов - експерт по европейски политики:
В последните години, особено след Втората световна война и в процеса на деколонизацията, все повече и повече се виждаше, че тези два принципа могат да бъдат използвани за реализиране на някакви по-тесни интереси на големите сили. Затова виждаме, че днес проблемът за правото на самоопределение и правото за неприкосновеността на териториалното единство на границите на една национална държава се използват по много егоистичен начин от големите играчи в политиката - някъде в света те могат да защитават правото на самоопределение на една общност, а на друго място - точно обратното - да го минимизират и да се опитат да защитят своят интерес чрез противоположното - запазването на териториалната цялост на една страна.
Дали случаят с Косово е различен от този с Каталуня зависи от тази гледна точка, коментира Попов:
Дали гледаме на независимостта на желанието за независимост на Косово през принципа на самоопределението или гледаме през принципа за териториалната цялост на Сърбия или на Югославия. Очевидно е, че отново става дума повече за политика, онтколкото за принципи и ценности, така виждаме и по отношение на Кюрдистан или по отношение на Крим, или по отношение на много други точки по света, в които става дума за начин на употреба на тези уж универсални права.
Отнемането на автономията на Каталуня означава отнемане на финансовия и суверенитет и суверенитета ѝ по въпросите на сигурността, което означава радикална ситуация с непредвидими последствия изтъкна Попов.
Мечтата на каталунците да имат държавност е много стара - от края на 15 век. В определени периоди тя избухва отново и отново с нови и нови аргументи, с ново и ново поведение на каталунците, но никога не успява, защото се случва някакъв голям проблем - дали ще е Франция, дали ще е Франко. Каталунците винаги някак си са героизирали това свое историческо желание да имат собствена държава.
Ако си спомняте платформата за Европа на регионите имаше за цел все повече да се внушава през тази платформа идеята за бъдеща федерация - Европа като федерална конструкция. Идеята имаше замисъл да намали значимостта на идеята за националните държави и за границите, да се концентрира вниманието именно върху регионалния смисъл...
В дебата между Барселона и Мадрид ЕС е можел да бъде посредник, коментира Попов, но освен няколко морализаторски изказвания, всъщност ние не видяхме практическо поведение.
Разпадането на Югославия какво роди? Тя роди определен брой самостоятелни държави, но забележете, че всяка една от тези държави иска да стане член на ЕС, тоест, проблемът с регионализацията не означава непременно антиевропейска позиция. Каталуния, когато започна да осъществява своята подготовка за референдума, се отнесе към ЕС в желанието си Брюксел да вземе отношение към тази тяхна идея за независимост. Какво направи Брюксел? Брюксел повтори статуквото, съвсем очевидно. А какво направи Шотландия, когато тя тръгна да прави референдум? Тя също се обърна към Брюксел и каза: "Ние също сме европейци, искаме някога да бъдем в ЕС". Така че този сепаратизъм не означава непременно антиевропеизъм.
Между впрочем, малко мълчалив е и кралят в Испания. Очевидно е, че и неговата фигура също е много важна в разрешаването на този проблем...
Бившият посланик в Чехия (от 2006-а до 2010-а година) изтъкна, че милиардерът Андрей Бабиш се радва на голяма обществена подкрепа защото е заел „по един много естествен начин позицията на бившия президент Вацлав Клаус“ – защитаването на суверенитета и независимостта на държавата и правото ѝ да взема самостоятелни решения. Той е привърженик на идеята за присъствието на хора с мениджърки подход и бизнес манталитет в политиката, тъй като този начин на мислене е по-адекватен в съвременната ситуация от тежките идеологически позиции, познати от 20 век. Ако Бабиш спечели изборите, вероятно би бил и един от лидерите на Вишеградската четворка.
Попов коментира, че Емануел Макрон губи влиянието си във Франция, тъй като обществеността в страната вижда в него амбицията да защити интересите на едрия френски капитал в Европа. Това много разочарова младите хора в страната, които са били основен фактор за изборната му победа.
