Интервю на Веселина Миланова с Васил Николов и Наталия Андреева
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Учени от Българската академия на науките (БАН) и Селскостопанската академия излизат на протестен митинг - шествие с искане за по-високи заплати и повече пари за наука. Организатори на проявата са синдикатите КТ "Подкрепа" и КНСБ. Средната работна заплата в БАН и Селскостопанската академия е с 300 лева под средната за страната, обясни Здравчо Здравчев от "Подкрепа". Той подчерта, че това е едно наистина унизително положение, в което са поставени учените. Те настояват още парите за наука да достигнат 1% от БВП:
В момента в България за научните организации се дава 0,18%.
Шествието, което е под надслов "Да продължим делото на народните будители. Да съхраним науката в България", започва в 11.00 часа от сградата на БАН и ще премине по няколко централни булеварда.
Декларации с искания ще бъдат внесени в Министерския съвет, Министерството на финансите и Народното събрание.
Заплатите в Селскостопанската академия са били замразени 10 години, а през 2016-а – увеличени с 5%. Това каза за предаването "Преди всички" по "Хоризонт" председателят на Федерацията на независимитe синдикати вземеделието Светла Василева.Средната заплата в Академията е с 300 лева по-ниска от средната работна заплата за страната, а 30 процента от научните работници, специалисти с висше образование, получават работна заплата, равна на минималната, допълни тя.
В Селскостопанска академия има 25 научни института и средната заплата за професорите във всички тези институти е 786 лева. За доцента е 700, за главен асистент е 615, асистент - 542, изтъкна тя, като уточни, че цитираните данни са за заплатите без допълнителните възнаграждения.
В понеделник беше публикуван държавният бюджет и от анализа, който направи нашият синдикат, се вижда, че няма и стотинка увеличение не само за Селскостопанска академия, но и за всички структурни звена в Министерството на земеделието, допълни Василева. В министерството има визия за отделен закон за Академията, което би позволило самостоятелно управление на средствата ѝ. Ако финансовият трансфер остане същия, институцията няма да е в добро състояние, обяви Василева, според която размерът на трансфера трябва да стане поне 25 млн. лева.
Заместник-председателят на БАН чл. кор. Васил Николов коментира упреците, че българските учени не разработват приложни продукти, към които бизнесът би проявил интерес и не правят проекти, които да намерят еврофинансиране, като изтъкна, че големите научни институции по света имат висок процент базово финансиране, който достига до 80 – 82% (във Франция и Германия), докато у нас този процент е около 60%, но и самото ниво на финансиране е ниско.
Когато има достатъчно институционално базово финансиране, тогава и науката се развива много по-бързо и е важен принципът, по който се финансира науката. Финансирането по проектния принцип е важно и се прилага в целия свят, но то е допълнително финансиране и това трябва да бъде разбрано от българското общество и от тези, от които това зависи.
Когато имаш 10 лева и имаш 10 милиона, съотношенията са важни. 60% е в БАН базовото финансиране и тази година бюджетът на БАН е предвидено да бъде увеличен с около 4,8 милиона лева. Това ни позволява да покрием разликите в минималната заплата, както и госпожа Василева каза. Оттам нататък става едно деструктуриране на науката, тъй като все пак БАН е най-голямата научна институция в страната, защото младите учени, които в БАН са почти половината - асистенти и главни асистенти, с добавените около 5 милиона, за да стигнат до минималната заплата от 510 лева, главните асистенти ще бъдат близко, в този диапазон. Хигиенистките също са на минимална заплата, защото сме длъжни да дадем.
Както и настоятелство на БАН преди няколко дни отново потвърди, санитарният минимум на БАН е 98 милиона бюджет, а ние получаваме, засега, 83 милиона. Тези 15 милиона наистина са необходими, именно за да подкрепим бъдещето на българската наука.
Доктор на науките Наталия Андреева, която работи в Института по почвознание Пушкаров към Селскостопанската академия призна, че идеализмът и страстта са това, което задържа младите учени у нас. Основните проблеми всъщност вече са свързани не само с очакването на заплатите, ами и с това, че липсата на адекватно финансиране води до разрушаване на материалната база. Сградите са в окаяно състояние. Преди няколко години падна една от сградите на Селскостопанска академия. Липсата на адекватно финансиране води до това, че ние работим с морално остаряла апаратура и част от анализите се извършват на абсолютно първично ниво. Това, че не разполагаме с качествена техника води до по-бавното постигане на резултати.
