Представете си българския футболен тим да бие този на Бразилия на стадион Маракана в Рио де Жанейро...
Звучи налудничаво, нали?
Нещо подобно обаче - по размах и ефект, но в сфера далеч от спорта - в скучната на пръв поглед индустрия, правят няколко десетки българи в края на 19 и началото на 20-ти век.
Защо ви разказваме това ли?
Защото за по-малко от 20-тина години, те правят наистина немислимото и превръщат България от изостанала османска провинция в 6-та икономическа сила в Европа, запазвайки почти непроменено това ѝ равнище до края на Втората световна война.
И защото представителите му – милиардери по днешните стандарти, живеели скромно, работели наравно с работниците си до последно, осигурявали социални придобивки на каквито днес се наслаждават служители в световните интернет гиганти, влагали всеки спечелен лев в машини и нововъведения, и раздавали милиони за благотворителност, строейки пансиони, училища, болници...
Те са другите будители на България – непознати и забравени!
Нищо, че българското икономическо чудо - така както го наричали по света, все още остава неповторено, и то не само от нас българите.
Краят му идва на 9 септември 1944 г., макар формално национализацията да обхваща страната едва три години по-късно, през 1947 г.
Тогава над хората, за част от които ще чуете в звуковите файлове, се налага вето. Роднините им плащат с десетилетия за принадлежността си към една или друга фамилия, минават през лагерите на комунизма и не винаги доживяват да излязат от тях.
Чуйте и четирите части на предаването, което разказва за достиженията на Иван Хаджиберов, който обичал да казва, че „Никой не ми каза, че това не може да стане и аз го направих”.
С амбициозната задача да популяризират непознатите днес български индустриалци се е заел екип от хора, които може да преброите на пръстите на едната си ръка.
Навръх деня на будителите, първият им от поредица документални филми за индустриалците на България беше представен в българското посолство в Берлин.
В началото на декември, лентата – „Дързостта да бъдеш пръв”, ще бъде показана и в Европарламента.
Зад идеята за нея стои един ... музикант, Милен Василев, който финансира началото на филма с парите, които успява изкара от участията си по различни клубове в страната и чужбина.
Другият активен участник в продукцията е фотографът и оператор Емил Михов, който иначе е завършил история, а в свободното си време документира археологически експедиции и открития.
Работата по филма отнема няколко години, казва Милен Василев, който задължително преди това подчертава, че няма роднинска връзка с Хаджиберов.
След филма за Иван Хаджиберов, когото наричали Патриарха на българската индустрия, днешните ни събеседници – Милен Василев и Емил Михов планират и следващия – за Пенчо Семов, когото титуловали за българкия Рокфелер...
Живеещ скромно, пътуващ втора класа във влака и оставил близо 2 млрд. златни лева за благотворителност, Пенчо Семов плаща 300 хил. лв. от джоба си през 1919 г. по време на Ньойския договор, за да спаси Южна България от Антантата при подялбата на Европа след края на Първата Световна война.
25 години по-късно прави същото, но в десетократен размер. И пак, за да спаси България. Тогава - в разгара на Втората Световна война, индустриалецът Семов спасява българското индустриално производство като плаща посредством католическата църква 3 млн. паунда на съюзниците – космическа сума за времето си, и бомбите вместо над българските заводи и фабрики се изсипват над нефтените полета край Плоещ в Румъния.
Дори само заради това, Пенчо Семов трябва да е национален герой, убеден е Емил Михов.
И ако вече се чудите както остава от наследството на тези велики българи, които освен че правели невъзможни неща, но и спазвали два други основни принцила -
никога бизнес не се прави с политически протекции и никога не се изнасят капитали в чужбина, чуйте:
Тук може да видите и трейлъра към документалния филм:
