Емил Попов е назовал новата си изложба в галерия „Българи“ лаконично – „Скулптури“. В няколко зали на галерията те носят друго усещане като в интимна обстановка на къща, с различни разчупени пространства, които особено добре довеждат до нас идеите на художника. В една зала виждаме серия Коне, любимо изобразявано същество от скулптора, в други – няколко бронзови фигури на Бикове, в трета - Майчинство, Наведена женска фигура, Торс, Близнаци, а в една обособена като в храм част от галерията – няколко керамични пластики – Авел и Овне.
Емил Попов умее да изразява в работите си дългите времена, както обича да казва, да ни връща към спомените от детството, да свързва в една обща идея човеците и другите живи твари като органична, обща същност на природата и на взаимовръзките между тях. В центъра на експозицията Емил Попов прави аналог с друга своя творба „Вълчицата“, защото е изобразил в теракота своето дворно куче и неговите четири палета, но ги е извел като обобщение за формата, въздействието на материала, приглушения цвят като патина на времето. Създал е отново една природна амалгама, която умее да осмисли само Емил Попов. При него съзиданието и разрушението вървят заедно като същност на човешките прояви днес, като израз на трудно доловими и неподозирани състояния на човека. И ще цитирам една оценка за пластиките на Емил Попов, която точно изразява величието и същността на неговия стойностен труд в тази област: „Емил Попов не се плаши от по-екстремни състояния в своите пластики – те са нещо много по-категорично като естетическа реализация, а не просто пробягващи сенки в огледалото“.