Декларацията на Балфур е първото международно признание от велика и важна европейска сила за някакво право на евреите по отношение на територията на днешен Израел. Дотогава на евреите се гледа единствено като на религиозна общност, а не като на народ.
Този документ първоначално няма голяма юридическа стойност. Англия, която е била във война, е раздавала обещания на много държави и групи. Повечето от тях не е изпълнила. За разлика от други групи и народности, евреите не оставят Британия да се отметне. На практика след решението на Обществото на народите през 1922 г. Британия получава мандат да управлява отнетите от Османската империя, територии между Средиземно море и река Йордан. Тогава "Декларацията на Балфур" дава право на еврейския народ да създаде свой дом и получава международна юридическа стойност. Тази декларация дава преимущество на евреите пред арабите да изградят основите на бъдеща държава. Арабите въобще не се споменават в нея, но се казва, че не трябва нищо да пречи на гражданските и социалните права на всички граждани на тази страна. И тогава, за пръв път след арабското нашествие в Близкия изток през Средновековието, се дават права на евреите за една малка територия. При това погледнато в международен план. Арабите и до днес протестират срещу "Декларацията" и виждат в този документ начало на процес, който се увенчава със създаване на еврейска държава. Но това е само началото. Пътят е дълъг, труден, противоречив и коства много жертви.
Отбелязването на 100-годишнината от Декларацията беше съпроводено с протести на палестинци по целия свят. Възпитаникът на СУ Махмуд Абу Ейд, палестинец, жител на Източен Ерусалим, обясни:
Това е декларация дадена от Британското правителство на лидерите на ционистичаското движение в годината 1917-та. Тя обаче е резултат от предишен договор между двете най-големи сили в западния свят тогава-Франция и Англия. През 1916 г те правят договор, който е наречен на името на договарящите Сайкс-Пико за подялба на целия Близък Изток, след като победят Османската империя, която царуваше по тези места. Тогава между отделните сегашни държави е нямало граници. Ясно е, че англичаните дадоха това обещание на лидерите на ционосткото движение. Те играеха по едно и също време си с евреите и с арабите на почвата на национализма.
Еврейският въпрос не е от 1917 год., а много преди това. Той трябва да бъде разгледан в рамките на социалната мозайка, която е съществувала в Близкия Изток. Няколко етноса са живели тук. Винаги Близкият Изток е бил част от интересите както на Запада , така и на Изтока. Ционосткото движение започна да използва тази декларация за заселване на евреи и за повишаване на процента им по тези земи. Декларацията на Балфур имаше много противници в самата Великобритания и то не защото защитаваха арабите. Министърът от английското правителство Едуин Плот и парламентариста Дейвид Макдос, казаха, че имат притеснения от тази декларация, защото тя може да даде основание на правителствата от Европа да изхвърлят евреите от своите държави, като им отнемат и правата и богатствата. Например защо и е на Руската империя тогава да даде пълни права на евреите си, щом вече тяхната държава или тяхната родина е Палестина? До 1917 година англичаните все още не са били в това, което наричаме историческа Палестина. Дадоха това обещание, от една страна, за да запазят тяхното състояние, а от друга, за да контролират това различие, което съществуваше в целия Близък изток.
Репортажът на Феня Декало можете да чуете от звуковия файл.
