Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
За Петко Рачов Славейков сякаш всичко е казано и всичко е написано. Български поет, публицист, фолклорист и борец за църковно-културни свободи на народа ни. Един от водачите на Либералната партия след Освобождението, председател на Народното събрание (1880) и министър в няколко кабинета. Тези факти ги знаят всички. Не всички знаят обаче че Славейков е в основата на създаването на сегашния български литературен език, построен върху основата на източнобългарските наречия. Основната му професия е учител. Той публикува свои стихчета и поеми и събира български народни песни. Като учител работи в най-различни български селища. След като преподава известно време във Варна, заминава за Цариград, поканен през 1864 г. да редактира българския превод на Библията (на източно българско наречие) от Българското библейско дружество. Преводът на Библията всъщност слага край на езиковата безредица по българските земи тогава. Боричкането на представителите на разните наречия за първенство донякъде е прекратено официално и литературният език, който говорим днес е на основата на източните наречия. По време на живота си в Цариград Славейков издава вестниците „Гайда“ и „Македония“, създава списание „Ружица“ (1871) – първото женско издание и сп. „Пчелица“ – за деца. Освен поет, писател и журналист, П. Р. Славейков остава в българската литература и като преводач, филолог, фолклорист, основоположник на българската литература за деца, автор на учебници; проявява се като географ, историк и мемоарист. Издава „Български притчи и пословици и характерни думи“, изследва българските обичаи, обредната система, демонологията и народопсихологията. Това е било пъстрото, почти енциклопедично съществуване на дядо Славейков – прозвището, с което е останал в паметта на българите.
