Когато се заговори за съвременен балет и експериментаторство в сферата на хореографското изкуство, най-близката асоциация е балет „Арабеск“. През 50-те години от съществуването си той се утвърждава като трупа от световна класа. В това своеобразно училище се оформят универсални артисти. В концепцията на балет „Арабеск“ е залегнала идеята за отворена сцена още преди двайсет години – разказва Боряна Сечанова, художествен ръководител и директор на състава и добавя:
На 16 ноември бе премиерата на любимите наши хореографи Асен Наков и Филип Миланов „Градски шум – черна кутия“. В нея работим не само с артисти от състава, но и със студенти и ученици. В края на ноември ще представим наградените спектакли от конкурса „Маргарита Арнаудова“. Основан през 1995 г. от Калина Богоева, той е едно от най-значимите постижения на трупата поради факта, че регламентът изисква хореографите да поставят творбите си върху българска музика. През последните години конкурсът се превърна в международен и съм много щастлива, че и чуждестранни хореографи работят върху българска музика.
За трупата декември ще бъде месец, посветен на класиката. Най-малките зрители ще се срещнат с любими балети като „Лебедово езеро“ „Пепеляшка“, „Лешникотрошачката“ и много други. През януари в столичната зала „Средец“ ще се състои изложба на фотографи, снимали спектакли на балет „Арабеск“. На нея ще бъде представена книгата с работно заглавие „50 мига от „Арабеск“ – разказ за историята на балетната трупа чрез поетичния език на Мила Искренова, дългогодишен хореограф на състава. Неслучайно искахме точно тя да напише текстовете в тази книга, защото знаем, че освен хореограф, Мила е и прекрасен есеист. – казва Боряна Сечанова. Юбилейният сезон на „Арабеск“ продължава до лятото на 2018 г. с неповторими събития, които обединяват върховите постижения на трупата. Как състав като балет „Арабеск“ успява да устои на предизвикателствата през годините? Трудно – лаконична е Боряна Сечанова и продължава:
Изисква се увереност, че това, което правиш, е това, за което си предназначен. Точно такава трупа е балет „Арабеск“. Той е предназначен за иновации. Да върви няколко крачки напред. Благодарение на чуждите хореографи, които каним, нашите танцьори усъвършенстват своята съвременна техника. В „Арабеск“ непрекъснато се поставят спектакли с българска музика, написана специално за сценично-танцови произведения. Продължаваме с ентусиазъм, знания и професионализъм да изпълняваме своето предназначение, въпреки трудностите. От 2010 г. сме част от формацията Държавен музикален и балетен център към Държавен музикален театър „Стефан Македонски“. Това понякога създава пречки от административно естество, но, от друга страна, благодарение на оперетата, ние имаме сцена. Щастлива съм, че към трупата проявяват интерес не само танцьори. Някои от най-интересните артисти идват от програмата „Танцов театър“ на НАТФИЗ. Те са прекрасно подготвени и притежават невероятен интелект.
Някои хора са на мнение, че свободата в съвременния балет го прави по-лесно достъпен. Други предпочитат фееричността на класическите постановки.
Проблемът на танца винаги е бил в неговата абстрактност като изразност – е мнението на Боряна Сечанова. – В това отношение той прилича на музиката – много хора избягват класическата музика, защото им се струва далечна. Танцът не винаги е свързан с конкретно послание, той трябва да се почувства, да се оставим на неговото емоционално въздействие. Той влияе на рецепторите за щастие. Ако се замислите, обикновено човек танцува, когато е много щастлив или влюбен. Бих искала да кажа на всички, които се страхуват да опознаят това изкуство – не се страхувайте, защото чрез танц вие може да покажете и споделите своите чувства.
Снимки: БГНЕС