Eмисия новини
от 10.00 часа
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Премълчаната история на ген. Иван Колев

| обновено на 23.11.17 в 10:56 { include file="./partials/authors.html" } БНР Новини
Снимка: bulgarianhistory.org

Дълго време неговото име стои в сянката на полузабравата, на неловкото мълчание. Ето защо.
На 3 септември 1916 г. Първа конна дивизия под командването на ген.-майор Иван Колев, която едва предния ден е започнала бойни действия срещу Румъния в Първата световна война, разгромява със сабите си румънска бригада от 19-а пехотна дивизия в паметен бой между Карапелит и Кочмар. Генералът лично предвожда кавалеристите си, удряйки противниковата колона във фланг. След страшния удар на бойното поле остават посечени над 600 румънски трупа, а повече от 1000 войници са взети в плен. Ефектът от поражението е толкова голям, че още същата вечер румънците изоставят Добрич.
СнимкаТрябва да се отбележи, че генералът не е получил задачата от командването, а сам проявява инициатива и поема отговорност, след като разкрива румънския замисъл бригадата да бъде изпратена в помощ на обсаждания от българите Тутракан.
На 4 септември към дивизията се насочва цяла руска кавалерийска дивизия, превъзхождаща двукратно българската. В Щаба на действащата армия очакват сблъсъка с тревога, поради опасения, че някои войници няма да вдигнат ръка срещу бившите ни освободители.
Генерал Колев, който е роден в Бесарабия и е русофил, произнася пламенно слово, в което казва: Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България.
На 5 септември конната дивизия поема рискован рейд на север и в поредица от схватки отблъсква руски разузнавателни конни разезди, заемайки стратегическото шосе Добрич-Силистра.
На 7 септември 1916 г., третият решителен ден от боевете на Добричката епопея, генерал Колев отново демонстрира тактически усет и инициативност. В най-критичния момент от отбраната на града, когато една непълна българска дивизия изнемогва под напора на атакуващи руски, румънски и сръбски войски, той не се поколебава да предприеме крайно рискован, но пресметнат ход. Оставяйки слаби заслони срещу руската кавалерия и без да изчака заповед от командващия армията, Колев насочва дивизия към Добрич. След изненадващ флангови маньовър на конницата в десния фланг на противника при с. Чамурлий (дн. Смолница) е постигнат обрат в хода на сражението.
Неприятелските войски се оттеглят в паническо бягство, а сръбско-хърватската доброволческа дивизия напълно губи боеспособността си.
Победите при Карапелит-Кочмар и при Добрич са от оперативно-стратегическо значение, като оказват и огромно психологическо въздействие на войските от двете страни на фронта. След като е разбит и при Тутракан, противникът започва да се оттегля по целия фронт в Добруджа. Създават се условия частите на Трета армия да влязат без бой в Силистра на 9 септември.
СнимкаНа 30 септември 1916 г. генерал Колев е награден с германски железен кръст „За храброст“ лично от германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен - главнокомандващ войските на Балканите. При награждаването той изтъква: Досега се беше наложило убеждението, че атаката на конница срещу пехота е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога да ги убедя в писма, че това, което Вие направихте, се е случило наистина! По време на едномесечните сражения на Кубадинската укрепена линия, конната дивизия воюва на десния фланг на армията. Тук тя взема участие в ожесточените боеве срещу струпаните огромни войски, като запушва очертаващ се пробив. На 18 октомври конницата първа преодолява Кубадинската позиция. На 23 октомври при с. Кара Мурад (северно от Кюстенджа) Първа конна дивизия обкръжава и пленява 265-а Оренбургска дружина, заедно с командира й и бойното знаме. През втората половина на 1916 г. конната дивизия е спешена пред Мачинската позиция. След преодоляване на телени заграждения и атаки на нож, на 3 януари е овладян град Мачин. На 5 януари е превзета Тулча, с което завършва бойният път на дивизията в Добруджа. След това до лятото на 1918 г. тя охранява дунавското крайбрежие на Северна Добруджа и част морския бряг. За 4 месеца Първа конна дивизия изминава почти 1000 километра, помитайки всичко по пътя си. Кавалеристите дават само 189 убити и 965 ранени. Заслугата е преди всичко на генерал Иван Колев. През това време той стоически понася всички лишения наред със своите бойци и не слиза от арабския си кон.
СнимкаЗа времето на 30-годишната си служба той е ползвал едва 7 месеца отпуск. Всичко това се отразява на здравето му. На 10 май 1917 г. генерал Колев е назначен за командващ 3-а армия в Добруджа, но още в края на месеца е принуден да напусне фронта и заминава на лечение във Виена. На 28 юли е произведен в чин генерал-лейтенант „За особени заслуги през войната в Добруджа” и е награден с орден „За храброст”. На следващия ден 53-годишният генерал умира във виенски санаториум. В началото на август тленните му останки са пренесени и погребани с военни почести в София.
 
В предаването гостуваха историкът Цочо Билярски и издателят Никола Григоров, които за първи път ще разкажат подробности за личността на ген. Колев, за неизвестните доскоро документални сведения от Държавния архив за неговото дело, за разказите на Йордан Йовков, посветени на героя, за Вазовото вдъхновение, което го е осенило по повод необикновената същност на великия българин.

Цочо Билярски, известен историк, бивш директор на Централен държавен архив, Завършва Софийския държавен университет, специалност „История“. Специалист в Главно управление на архивите (1973-1978) и в Централния държавен архив (1978-1986); зам.-директор (1986-1993) и директор в Централния държавен архив (1993-1997) и началник сектор в Централния държавен архив (2000-2006). Той е сред участниците във възстановяването на Македонския научен институт на 3 май 1990 г.
Автор е на книгите: Виновниците за погрома на България през 1913 година, Подвигът на Мара Бунева, Тайните на ВМРО, БЗНС, Ал. Стамболийски и ВМРО, От Сан Стефано до Париж - Най-важните договори за България (1878-1947 г.), Генерал Иван Колев - добруджанският герой, в две части, Ньойският погром и терорът над българите, Даме Груев - Живот и дело, в две части, Сръбските интриги и коварства срещу България 1804-1914, Иван Ев. Гешов - Спомени из години на борби и победи, Йордан Йовков: Живот и дело, Яне Сандански - Спомени, Иван Михайлов - легендата възкръсва, Анико, 2005, П. К. Яворов - между стиха и куршума - кореспонденция, Из тайния архив на българския цар Фердинанд I, и последната засега Руската убийствена политика за българите - том 1.
Никола Григоров е роден в с. Делчево, Гоцеделчевско през 1953 г. Завършил е икономика и организация на вътрешната търговия във Висшия икономически институт в София. Автор е на родолюбивото тв-предаване „Сите българи заедно”. Под същото заглавие издава и поредица от документални книги, свързани с малко известни факти от българската история. Повечето от споменатите книги са издадени от неговото издателство „Анико“.




А ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.