Защо се отказваме от собствените си мисли и ги заменяме с клишетата? Ами защото е по-лесно. Не е нужно да си даваш труд да мислиш, просто използваш заготовките, спуснати от медиите и от популярните говорители. Те ни казват кого да обичаме и кого да мразим. Посочват положителните и отрицателните герои. И ние, понеже сме се отказали да мислим, на драго сърце приемаме някой друг да върши това вместо нас. Прекланяме се пред хора, които медиите са въздигнали в ранга на божества и ругаем други, които биват заклеймявани. Интересното в случая е, че ролите лесно могат да бъдат разменени. Довчерашните божества са захвърляни в калта, а обругаваните се превръщат в герои. Ние обаче никак не се смущаваме от тези трансформации. Приемаме ги безкритично.
Безкритично приемаме указанията относно това кога и на какво да се радваме, кога и защо да скърбим. Съвсем доброволно сме се превърнали в носорози, които тъпчат по пътя си всеки опит за различно виждане, за различно мнение, за възглед, който се отличава от стадния. А когато някой си позволи все пак да не се съгласи с вижданията на носорозите за живота, той веднага бива обявяван за престъпник и враг на народа. Щом не се радваш, когато множеството се радва, щом не скърбиш, когато то скърби и изобщо щом дръзваш да имаш лично мнение, заслужаваш най-строго порицание. В съвремието, когато всичко е унифицирано - дрехите, поведението, чувствата и мислите - най-тежкият грях е да искаш да запазиш различността си. Всичко друго може да бъде позволено, само това не.
Задължително трябва да си като всички и да приличаш на всички. Copy-paste. Това е философията, по която живее днешният свят. Оригиналността е абсолютно забранена. Толерират се конформизмът и подчинението. Властват едноизмерните хора на Херберт Маркузе и носорозите на Йожен Йонеско. Добре дошли в прекрасния нов свят.
