Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Преводът е синтез, в чийто изказ една предположена различеност трябва да бъде снета така, че да удържи в себе си, доколкото е възможно, неповторимата аура, логика и ритъм на оригиналната поетична творба. Така мисли за преводаческото изкуство философът Хараламби Паницидис, в момента професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той има специално отношение към граничните области на философията и културата, превел е „Атинската полития“ и „Физиогномика на Аристотел“, а вече и Константинос Кавафис, към когото има траен интерес и е автор на няколко статии, свързани с големия поет. В новия превод, излязъл в прекрасното оформление на Яна Левиева със заглавие „Спомни си, тяло“, се срещаме с различен от познатия ни в превода на Стефан Гечев, Здравка Михайлова и редица други преводачи Кавафис. По-жилест, неукрасен е тук езикът на Кавафис, по-лаконичен, по-съвременен, по-сдържан в крайна сметка от този, с който сме свикнали. Така поетът зазвучава по нов начин, долавяме още нюанси в творбите му, долавяме недоловени досега неща... Със сигурност ще има читатели, които ще останат изненадани от това, но всеки нов превод на такова голямо име от световната култура е принос в българската, обогатява я и усложнава в добрия смисъл разбирането на твореца, дава по-ясен образ на автора и творбите му. В разговор за в. „Култура“ с Марин Бодаков философът проф. Паницидис казва: Това, което винаги ме е впечатлявало у Кавафис, е непрестанно присъстващото разбиране, че да изразиш себе си, е не по-малко трудна задача от тази да познаеш себе си. Имам усещането, че във времето, в което живеем, решението на това „уравнение“ е почти непосилна задача. Поети като Кавафис ни добрижават до възможността да го решим.
