В „Мрежата“ често говорим за начина, по който случващото се в света или у нас достига до хората през медиите. Коментираме добрите стандарти или липсата им в журналистическата работа. Търсим обективността, пристрастността, влиянията, истината и лъжата, когато изпълняваме основната си функция – да ви информираме.
А информацията може да бъде поднесена по много начини, защото самото понятие в тълкуването му от латински допуска: разяснение, изложение, налично използваемо знание. Информацията съществува във всеки материален обект като многообразие на неговите състояния и може да се създава, унищожава, предава, приема, съхранява и обработва. Тя има своята структура, движение и взаимодействие с останалия свят. Тя може да бъде поместена на всякакви платформи и с всякакви изразни средства, които се преплитат. Точно както отговорът на въпроса какво е общото между Джордж Оруел, Удхаус, Ърнест Хемингуей, Труман Капоти, Орианa Флачи, Чарлз Дикенз, Марк Твен, Греъм Грийн, у нас – Захари Стоянов, Алeko Константинов, освен че са известни писатели? – те всички са били и журналисти.
За влиянието на журналистиката върху писателите, а защо не и на писателите върху журналистиката говорим с примери в „Мрежата“с Бистра Величкова, докторант по „Медиен разказ” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
