Преди година белгийските бири бяха признати за част от световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Логичният въпрос е – защо нематериално, нали не са песните на Бистришките баби, фламенкото и фадото? Белгийската бирена култура повежда мултикултурния диалог в бироправенето, довел до крафт-революцията, отначало в Северна Америка, впоследствие и в Южна, Австралия, Европа и части от Азия.
Диалогичният характер на бирата в двуезична и мултикултурна Белгия е факт, който ми дава увереност да твърдя, че за Белгия няма нищо страшно докато валонците пият фламандските Вестмал и Вествлетерен, а фламандците - валонските Шиме, Орвал и Рошфор. Наскоро в Намюр се състоя и церемонията по интронизиране на новите бирени рицари. Един от тях беше министърът на земеделието, туризма и културното наследство, Рене Колен. До него бяха и двамата организатори на един от най-престижните световни конкурси Brussels Beer Challenge, където за трета поредна година имах привилегията да съм част от журито. Тома Костенабл е валонец, Люк де Радемахер - фламандец.
Разговаряме с министъра и организаторите за мястото на бирата в културните традиции и обратното.
Втората част на предаването следваме съветите на министъра да контактуваме с пивовари и ето част от споделеното от тях. Според пивоваря на Каракол, Жан-Пиер Дебра културното значение на бирата не може да се разбере без общността на малкото село, човешки и професионално групирано около местната пивоварна. Всичко, което може да помогне да се чувстваме щастливи чрез споделянето му, е част от културата ни, без значение дали е спорт, бирена дегустация или музика. Като се видят усмивките на различните хора, предизвикани от едно и също нещо, значи те са вече братя по щастие.
Ако все още не сте се убедили, че белгийската бира не е просто нещо за пиене, а традиция, достойна за културното наследство на ЮНЕСКО, ето и откъс от финалния ни разговор с пивоваря на Des Fagnes, Люк Пирон. За него бирата също е свързана с ранен детски спомен, а в момента вари нарочна нискоалкохолна бира за деца, които посещават с родителите си Des Fagnes: Някои деца се страхуват, че може да не им хареса, но други са горди да изпият своята бира заедно с родителите си и да станат част от общата атмосфера. Какво да се прави – традициите трябва да се предават. Човек трябва да се учи по един или друг начин. Не може да чакаш да станеш на 20 години за първата си бира и тя да ти хареса. Ако вкусът е горчив, възприемането му трябва да бъде възпитано.
Музиката също е тематична – от френската версия на най-известната бирена песен на завършилия в Белгия Георги Минчев, през безспорния бирен хит на миналия век, до модерен етно-прочит, събиращ традициите на Андите в правене на бирата „чича“ и кръстения на нея музикален стил – Chicha Libre, Popcorn Andino.
