Учителското съсловие застарява, търсят се млади учители, след няколко години училищата ще останат без кадри… Покрай тревогите с подмладяването на учителските кадри по-възрастните учители някак си остават на заден план. Или сме склонни да се доверим безрезервно на десетилетията опит, макар и в съвсем различни условия, или ги „отписваме“ като непригодни към съвременните изисквания и днешните деца. Нито едното, нито другото обаче е полезно за училището и най-вече за децата ни. Според Инга Павула, директорка на „Център по методология“ в сектор „Образование“ на община Вентспилс, Латвия:
Възрастните учители също имат нужда от подкрепа така, както и младите. Но това не се смята за естествено, защото мислим, че опитният учител знае всичко, длъжен е да знае всичко. Под този натиск учителите се затварят в себе си, не са готови да признаят, че не знаят нещо, че имат проблеми. Ние по принцип ги губим. На практика те се нуждаят от възможност да споделят, че изпитват затруднения, че се нуждаят от обучение, че също се нуждаят от консултанти, които да ги подкрепят. Нека не казваме, че тези хора ще излязат в пенсия и ситуацията ще се реши от само себе си, а да им помогнем да останат в училище, да бъдат доволни от работата си и да намерят своята нова роля. Нека не обособяваме две групи учители – стари и млади, а да работим заедно, което е възможно, ако имаме обща цел. В момента се преосмисля самото значение на думата „учител“ и на учителската професия. Учителят вече не е този, който преподава знания по предмета, а този, който помага на другите да израстват и да намират своя път. Опитните учители имат нужда от умения за сътрудничество с колегите си в различни групи – за супервизия, за общо планиране, за наблюдение на уроци. За опитните учители е важно да разберат, че опитът им ще влезе в употреба, но той трябва да се преосмисли. И то може да се получи, когато за това се говори и разсъждава и се изпитва в работата.
