Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея – е казал преди няколко века един мъдрец, когото хората нарекли велик поет и драматург. Друг мъдрец пък добавил, че този свят е илюзия и в него истински са само отношенията и подходът. В този наш свят част от актьорите доскоро бяха невидими за останалите, защото просто обществото не знаеше за тях. Стояха по домовете си (или заключени в домове) и от съдбите им се интересуваха само близките им, ако имаха такива. Никой и не подозираше, че тези хора могат да пеят, да рисуват, дори и да снимат, въпреки липсата на зрение. За тези хора и за възможността те да изразяват себе си чрез изкуството говорихме в „Познати и непознати“, непосредствено след откриването на изложбата "Познати и непознати вдъхновения".
На изложбата присъстваха авторите на творбите и фотографиите, техни родите и учители, а сред гостите беше и най-младият депутат в парламента Михаил Христов – параолимпиец, трикратен световен шампион.
В предаването ни пък участваха г-жа Джонгарска – директор на училището за ученици с увреден слух "Проф. д-р Дечо Денев", учителите Флореза Иванова и Бисер Недков, г-жа Константинова – майка на Йоана – глухонямо дете; Алберто Стайков – директор на фондация "Графия"; Панчо Карамански – участник в курса по фотография за незрящи хора. Настроението в студиото беше приповдигнато и от ведрото присъствие на милите дами от КГБ – Клуба на готините баби. Всичко обаче започна с отношението и подхода на програма „Христо Ботев“ към хората с увреждания.
За политиката на програмата в тази посока разказа нейният директор Кирил Калев.
