Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Помня Александрина Пендачанска още от първата й поява на сцената в края на 80-те години на отминалия век - малкото момиченце, което пееше и играеше вълнуващо Лучия ди Ламермур от едноименната опера на Доницети. Беше истинска сензация! После тя направи голяма международна кариера и това ни лиши от удоволствието да я виждаме в цяла роля в спектакъл. Затова имах големи очаквания от нейната Тоска на сцената на Софийската опера. Не се излъгах, тя е прекрасна актриса! Изгради една завладяваща Тоска - чаровна, страстна, ревнива, импулсивна - образ на истинска актриса, каквато е и ролята й в операта на Пучини. Музикално тя представи Тоска в най-добрите традиции в интерпретацията на тази роля -много музикално, прекрасно фразирано, интелигентно и колоритно. Налагаше й се понякога да форсира звучността поради свръх мощния оркестър, но това не попречи на великолепното й представяне. Да се надяваме, че по-често ще се изявява на наша сцена...
И докато гледах този празничен спектакъл на сцената на Софийската опера, се върнах назад в спомените си - пред мен изплува образа на Тоска, който създаде Валери Попова, майката на Александрина. Помните ли каква нежност, обаяние и красота излъчваше тя?! Жалко, че не е сред нас, за да се гордее с дъщеря си, достойна продължителка на нейното изкуство!
Въобще като си помисля за Тоска се спомням много звездни спектакли на Софийската опера! Спомням си певци като Юлия Винер, Гена Димитрова, Никола Николов… Не мога да изброя всички, но най-ярък е споменът ми за един феноменален Скарпия - този на Стоян Попов. Спомняте ли си какъв глас имаше - внушителен, въздействащ?!
Твърде много спомени станаха, да се върна към спектакъла в петък! Партньори на Пендачанска бяха Камен Чанев - един гласовит Каварадоси, Бисер Георгиев като Скарпия, Петър Бучков в ролята на Анджелоти - певец с ярък басов глас, на пулта на Софийската опера бе Григор Паликаров.
