Това каза за предаването „Нещо повече“ по „Хоризонт“ д-р Станимир Хасърджиев от Национална пациентска организация. Според него, след отпадането на мораториума, тези лекарствата ще влязат в реимбурсните списъци и на практика няма да се създават нови комисии, които да преценяват дали прилагането им е необходимо.
Никой от хубаво не е тръгнал да се лекува нито от онкологично заболяване, нито от хепатит, СПИН и т. н. Трябваше да го проведем този дебат в обществото, но, за съжаление, по трудния начин го проведохме Да се надяваме обаче, че институциите в следващите дни бързо ще приключат всички процедури по договарянето на тези лекарства, включването им в позитивен списък и всичко останало.
Хасърджиев се обяви за прилагане и у нас на европейските стандарти за лечение – ръководства, направени от научната общност, които регламентират кой, кога и с какво се лекува. Прогенеричната политика също трябва да стане факт е заявил той на срещата на организациите с премиера Борисов:
Част от тези лекарства, за които спорим от толкова време, са регистрирани и се използват в Европа още през 2009 година. Нали разбирате, че навлизането на нови лекарства в България е достатъчно усложнено и забавено все още. Нашата държава, както всички други европейски държави, трябва да има ясна стратегия защо е важно българите да се лекуват бързо - защото това прави здрава нация, прави хора, които не отсъстват от работа, работят, плащат данъци, правят икономиката на тази държава…
Хасърджиев се обяви и за преструктуриране на малките лечебни заведения по европейски модел.
Ива Димова от Федерация "Български пациентски форум" допълни, че е струвало много усилия обществото да научи, че мораториумът за новите терапии е тежка прогноза за цялата 2018 година:
Защото групи пациенти, не само окологични, щеше да останат без значение. Пациентите не взимат медикаменти, защото те така са си решили това не е да смениш шоколад с ядки с шоколад с бисквити. Много погрешно беше посланието от политиците, че това са едни разгледани пациенти, които досега са си имали лекарства и занапред пак ще продължават да си ги вземат. Никой не иска да ми обясни, че много от тези терапии са за заболявания, които досега не са се лекували в България и за пациенти, които са получили вече резистентност към досега да си терапия
Не знам кой изчисли, че това са 8000 души. В България няма статистика и няма регистър за заболяванията. Кой изчисли кои са резистентните пациенти. Не еднократно беше споменавана цифрата, но никой не каза откъде я е взел и откъде взе цифрата 25 – 35 милиона.
Имаме опасения и сега сега, че ако останат тези комисии, които в продължение на месеци седмици ще обсъждат и ще решават с кой да получи и кой да не получи, пак ще има забавяне на лечението.
Димова изтъкна, че профилактиката на заболяванията трябва да има, но хората, които вече са диагностицирани, следва да се лекуват адекватно, а не двете форми на лечене да бъдат противопоставяни в обществения дебат.
Когато се говори за прогенерична политика, да оставим тогава в ръцете на специалистите и на лекарите. Прогенеричната политика не е непременно, не е на всяка цена и не е за всички заболявания. Има редица заболявания, при които прогенерична политика не е възможна.
В България все още не е регламентирана и политиката по отношение на биологични и биоподобни средства. Биоподобните не са в отделен раздел и все още се употребяват като генерични медикаменти….
