Против нежит, треска, зъбобол, ухапване от змия, вълк или бясно куче, против вещици, уроки, гръм и мълния, против меч и стрела, против противника в съда… За средновековния човек начинът да се предпази от всяко зло и да се радва на здраве и благополучие е молитвата. Апокрифните молитви водят началото си от езическите заклинания и не се вписват в официалните църковни канони, но поради голямата си популярност постепенно са вплетени в богослужението и църковните служители се заемат с тяхното произнасяне в и извън храмовете. С разказа на доц. Ивона Карачорова попадаме в един съвършено различен свят, в който всичко, случващо се в земния живот на хората, се ръководи от невидими, често враждебни сили. Нещо повече, в отвъдното има строга йерархия и сфери на действие. Не е все едно дали си имаш работа с вампир, таласъм или караконджул – това пък уточнява етнологът проф. Рачко Попов. Защо се занимаваме със злите сили тъкмо на светлия празник Рождество? Защото за традиционния човек от раждането на Спасителя до неговото кръщение на Йордановден земята е надупчена като решето и достъпът на отвъдни пришълци е по-лесен от обикновено. Не мислете обаче, че в празничното издание на предаването си говорим само за духове и вампири. Поглеждаме и към традиционната зимна трапеза, която не може без туршия, а каква е връзката между туршията и много използвания израз „цепя басма на някого“ обяснява доц. Славка Керемидчиева. Накрая ви предлагаме една много приятна и сърдечна среща с госпожа Леена Андонов от Финландия, с която разговаряме за срещата ѝ с българския език и манталитет и, разбира се, за приказната Лапландия и за финландската Коледа.
