Д-р Хаддад казва, че любовта и хирургията се учат нощно време. Като млад лекар изкарал 93 дена без да излиза от софийската болница, в която специализирал хирургия.
От иврит на български името Елис Хаддад може да се преведе като Илия Ковачев, обяснява ми православният сириец, дошъл в България от родния Дамаск преди половин век, за да учи медицина. Роден е в християнско семейство с шест деца. Учил в църковно училище и бил в един клас с 8 еврейчета и 8 мюсюлманчета. Разделяли ги само за часовете по вероучение. Всяка неделя християнчетата трябваше да ходим на църква, спомня си д-р Елиас Хаддад и казва, че Коледа е най-специалният празник:
Хващаме се за ръце и хайде - в църквата. Затварям очи и си спомням, като бях дете, как майки ми дава белите ризи, късите черни панталони. Ние сме шест деца, но ни гласят, за да отидем в църквата. Мъжете отиват да поздравят къщите на всички, които ги познават, а жените ги чакат вкъщи. Трябва да бъдат почерпени със специални чашки вино. Майка, Бог да я пости, слагаше по една златна лира в дъното на чашката и след това едни специални бонбони с бадеми вътре. Няколко вида петифури се слагат. На този празник трябва да има няколко вида бонбони и трябва да се черпи с винце или ликьор. Винаги на Бъдни вечер трябва да отидем при дядото, при бабата да ядем бобеца, да ядем постните ястия. Това е един закон вкъщи. В Сирия правят специални ястия на Бъдни вечер. Тесто като мекиците тук, но без захар. Интересни са, правят ги във формички, пържат се и това се яде.
От звуковия файл можете да чуете целия репортаж на Здравка Маслянкова.
