И тази нова година започваме според обичая, който сами си създадохме – за късмет и радост да разговаряме с най-искрените, изобретателните, добрите и хубавите от всички нас – децата. Поредната ни „роботска среща“ в детска градина „Шарл Перо“ в София е със съвсем нови събеседници, достойна смяна на неповторимите си предшественици, вече ученици в първи клас. Темите на разговора ни са напълно „сериозни“, а участието на младите учени е приносно… за доброто настроение и за оптимизма на нас, възрастните. От езиковедска гледна точка детската реч също е особено интересна. Наблюдението върху общите за всички деца етапи в усвояването на първия език навежда учените на идеята, че развитието на индивидуалната реч повтаря развитието на човешкия език изобщо. Тезата представя проф. Живка Колева-Златева.
Два прастари народни израза, които употребяваме най-активно, са особено подходящи в периода на безкрайните зимни празници. „Да спи зло под камък“ казваме, за да се опазим от всяка напаст, която по време на така наречените „мръсни дни“ до Йордановден, ни дебне отвсякъде. „Слаб му е ангелът“ пък използваме за човек, който лесно се поддава на съблазните, които също изобилстват около нас. Как се обяснява възникването на двата израза разказва проф. Мария Китанова. Накрая – най-хубавото! Една дума със статут на вълшебна, която отваря врати и сърца и дарява добро и на
човека, към когото е отправена, и на онзи, който я произнася. Проф. Борис Парашкевов ни връща към корените на думата „благодаря“ в близки и далечни на нашия езици. Благодарим и ние за споделените мигове и честита нова година!
