Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Границата между рутината в медицинската професия и човешката подкрепа към пациента е много тънка. Опитвам се да балансирам между тези чувства като гледам да се концентрирам върху работата и върху професионалното отношение към пациента. Това каза за „Хоризонт“ д-р Ивона Иванова от Спешния център на МБАЛ „Света Анна“. Макар че работи в спешния център към болницата, едва от няколко месеца тя вече е била свидетел на агресия на пациенти спрямо нейни колеги. Търпеливият подход и доброто отношение помагат за преодоляване на ситуацията, разказа тя:
Колегата, на който му се случи това, беше изключително спокоен. Опита се да успокои пациента, да му обясни, че не е съвсем прав, както и да балансира нещата и човекът се успокои. Не се стигна до намесване на охраната и така нататък.
Понякога е достатъчно на някой човек да му кажеш една мила дума или да го подкрепиш, да го потупаш по рамото, за да се почувства по-добре. Лично аз се опитвам да балансирам (между рутината и съчувствието) и гледам повече да се фокусирам върху работата и върху професионалното отношение към пациентите, защото преди всичко, за да си лекар, трябва да не вредиш и да не намесваш много лични чувства в работата, но понякога наистина не можеш да избягаш от това, че си човек, който съчувства на хората.
През свободното си време Иванова пише поезия и се радва, че творбите и се публикуват в популярно електронно издание. В стиховете ѝ понякога има и медицински термини. Определя писането като „противоотрова на горчилката в работата“.
