Хърватия е една от държавите, където тече бурен обществен дебат относно ратифицирането на Истанбулската конвенция. Дебатът се води от най-вече близки до църквата крайнодесни организации, обясни в интервю за „Преди всички“ Аделина Марини журналист и главен редактор на Еuinside и подчерта, че дебатът в Хърватия много прилича на този, който се води в България, защото основната причина е именно т.нар. у нас „трети пол“. В Хърватия се води като „полова идеология“:
Най-голямата партия е Хърватски демократичен съюз. В нея има една много силно крайнодясно крило, което е близо до църквата. Премиерът е в много тежка позиция, тъй като трябва да балансира в партията, защото в противен случай самата партия ще го изхвърли, а така ще пане правителството, което вече се случи веднъж с друг премиер. Борбата е много тежка. Истанбулската конвенция е само една страна на този идеологически конфликт. Хърватия страда от такова идеологическо разкъсване, което вече се случи в Полша – води се консервативна революция, но либералната част на обществото все още не се е предала. Иначе, има доста активисти, които са за Истанбулската конвенция и нейното ратифициране.
Точно, както и в България, тези, които са против Конвенцията, говорят за т. нар. „трети пол“, а тези, които са за Конвенцията, посочват, че този документ е изключително важен за защита на жените от всякакво насилие и че всички онези, които са против Конвенцията, всъщност искат да продължат да си бият жените.
От самата дефиниция, от която толкова много се страхуват някои, става ясно, че става дума за „мъжки и женски социални роли в обществото“, каза адвокат Емил Георгиев:
Социалните роли могат да се менят в едно общество. В момента социалното разпределение е по-скоро в ущърб на жените, но това не е нещо, което за вечни времена може да остане така. Така че, ако искаме да противодействаме на насилие, което базира върху социален маркер, който пък е свързан с биологичния пол на жертвата на насилие, то тогава ние трябва да подходим с една малко по-абстрактна дефиниция, чисто от правна гледна точка. Сърбия и Черна гора са ратифицирали Конвенцията и интересно, че там такова нещо не се е случило – там, нито е въведен „трети пол“ в законодателството, нито са въведени някакви специфични решения за еднополови бракове.
В Истанбулската конвенция е посочено точно по кои въпроси може да се изразяват резерви и дефиницията на пола не е сред тях, каза още Георгиев. Така той коментира идеята за съпътстваща декларация към документа:
Това, което може да се подложи на резерва, е например дали определени санкционни мерки срещу извършителите, срещу насилниците, дали те да бъдат задължително криминализирани и срещу тях да се подхожда по друг начин, тоест да се залага примерно повече на обезщетението. Така че България има шанса да реши един вътрешнополитически проблем, например, или да успокои във вътрешнополитически план духовете, но да си създаде един по-лош дипломатически имидж.
Според Емил Георгиев в дебатите за конвенцията е добре да се включат правосъдният министър Цецка Цачева, вицепремиерът Екатерина Захариева и дори жените от партия ГЕРБ.
Катя Кръстанова от „Асоциация Анимус“ коментира, че ако Истанбулската конвенция бъде ратифицирана, това ще позволи по-добро финансиране на кризисните центрове за жертви на насилие:
Ако бъде сменен механизмът на финансиране, както се изисква от Конвенцията, тогава би могло да се постигне едно по-реалистично финансиране на услугите, защото нито един кризисен център в страната не може да работи само с държавно делегираната дейност. В Димитровград кризисният център затвори на 1-ви януари, въпреки че има най-добрата материална база в страната, именно заради липса на финансиране.
Подробностите по темата можете да чуете от интервютата на Таня Величкова с Аделина Марини, Емил Георгиев и Катя Кръстанова.
