Тя излъчва нежност, финес и обаяние, но и болярска гордост. И няма как да е по друг начин, защото усетът към красивото е вроден в нея. По майчина линия великотърновската художничка Иваничка Панева е наследничка на болярката Бойка. Родът на баща ѝ са кундурджии, както навремето наричали обущарите.
Кръстена съм на баба ми Иванка. Татко е тръгнал да ме запише в общината и с мама са решили, че ще се казвам Вяра. Но по път е срещнал приятел търновец, който му е казал: Сега е страшно модерно името Иваничка. И връщайки се, съобщава, че си имат вкъщи Иваничка. Така от баба Иванка съм станала Иваничка. Човекът прави името, а не името – човека, така че забравям, че съм Иваничка, защото има много варианти на това име и всеки се обръща към мен, както му е приятно и удобно.
Най-често приятелите се обръщат към известната ни художничка с имената Ива и Ваня. Името се предава в рода и внучката днес го носи като Ивон. Иваничка Панева пази оня детски, 5-годишен спомен, когато за първи път разбрала, че на Ивановден има личен празник.
Живяла съм на ул. „Въстаническа“ в Търново зад хана „Хаджи Николи“, където съсед ни беше много добър майстор строител, казваше се чичо Рачо, който на 5 годинки ме метна на снега отгоре, намаза ми челото със сняг и каза: Ти днес имаш имен ден и ме остави върху снега. Дълго стоях върху мокрия сняг. Накрая майка ми ме откри, смъкна ме на земята, защото имаше само една пътека между този висок сняг от двете страни и ми каза: „Имаш имен ден, моето момиче“. И така аз осъзнах, че имам имен ден на 5 години.
Ивановден е един от най-тачените празници в семейството на художниците Христо и Иваничка Паневи. Домът им е като Авраамов дом – вечно отворен за приятелите.
Като мине Коледа и Нова година, започвам да си мисля, че идва Ивановден и среща с много приятели – по телефон, на живо. В къщи беше един безкраен празник от сутринта до през нощта. Аз съм щастлива, че наистина поддържам такива добри приятелства.
Иваничка Панева е родена в живописната Асенова махала под крепостите Царевец и Трапезица и казва, че това е най-романтичното място в родния Търновград.
Нагоре се вижда катедралния храм, долу е реката Янтра, Царевец. Детството ми беше прекрасно между Трапезица и Царевец. А после дойдохме на ул. „Въстаническа“ в подножието на Варуша в Стария град. И там беше една глъч от деца. Всички се събираха на Самоводския пазар, вечер до тъмно стояхме, а пързалката, която тръгваше от къщата на Търновската царица, където днес е къщата музей на Емилиян Станев, минаваше през Самоводския пазар, покрай нашата галерия, където е сега, и стигаше до Балкантурист. Това беше най-дългата пързалка и най-щастливата, защото всички мокри, но със зачервени бузи катерехме нагоре по баирите с шейните и после се спускахме до безкрай. По цял ден.
Любовта към изкуството дошла несъзнателно в живота на Иваничка Панева. На днешната Самоводска чаршия като малко момиченце тя в унес наблюдавала тихичко как рисуват известните търновски художници Иван Христов, Деньо Чоканов, Йордан Попов, Лальо Минков. Дядо й Александър Върбанов, който заради калиграфските си умения е бил протоколчикът на община Търново, бил близък приятел с големия художник Рафаел Михайлов и водил малката Иваничка при него.
Той беше първият, който виждаше моите опити да рисувам. Когато завърших 10 клас започнах да ходя на уроци. Аз бях много тиха, мълчалива….осъзнах, че това е моят път.
Иваничка Панева си разкрива душата, когато рисува българките. 20 години именитата художничка била учителка по изобразително изкуство, а учениците й и до днес я поздравяват от всички краища на света.
Важно е човек да е с чиста душа, казва Иваничка Панева. Щастлива е с картините и семейството си. Не спира всеки ден да се радва на цветята, изгревите и вълшебните търновски залези.
