Това откровение чух днес в разговора ни с поета Николай Милчев и веднага си спомних първата ми среща с неговите стихове. Въпреки, че вече бях чела поезията му, неговите думи ме връхлетяха по радиото. Това преживяване беше внезапно, безусловно и ме завари неподготвена. Зарязах всичко, което правех в момента, за да се насладя на нечии рими, идващи сякаш от други светове. В един късен следобед жадно и съсредоточено изслушах минутите за поезия по програма „Христо Ботев” и бях удивена най-накрая заради името на автора: Николай Милчев. Не знам защо си мислех, че дотогава съм прочела достатъчно, за да го познавам като поет.
Сега държа в ръцете си най-новата му книга, 17-а поред, с подзаглавие „26 стихотворения от любов” и умувам над съзерцанията и метафорите в „Ти и котките следобед”. Книгата ще има премиера на 11 януари от 18.30 часа в Столичната библиотека.
Ще продължа, като вдъхновен читател и слушател, да гадая какво още ни разказа за любовта Николай Милчев с този диалог, който започнахме в „Артефир”. „Защото любовта е резюме”, както се нарича едно от стихотворенията в „Ти и котките следобед”.
Ето и нещо съвсем ново, което поетът публикува на страницата си във фейсбук в началото на 2018 година:
Зимни несъвършенства
Какво да правя
с толкова несъвършени сетива
и с толкова
несъвършени пътешествия,
какво да правя?
На края на градината ми
си живееше една снежинка.
И аз отидох, за да я открия,
и се върнах.
И в дневника си съм записал:
Зимата е кръгла.
На края на градината ми
си живееше едно кокиче.
И аз отидох да открия
неговото безразсъдство.
И обикалях в орбита около него.
И в дневника си съм записал:
Зимата е удивителна.
На края на градината ми
си живееше едно лисиче.
И аз отидох да погледам,
като свети.
И да погледам
как в опашката му се върти оранжев вятър.
И в дневника си съм записал:
Портокал с уши.
Николай Милчев
