Това често се нарича и щастливото престъпление, в което и двете страни са доволни и предпочитат да не говорят за това, или поне да не говорят, че се е случило с тях. Когато говорим за корупция, ние използваме косвени индикатори. Така че до голяма степен усещането за корупция има и висока доза достоверност. Не е просто необосновано субективно чувство.
До голяма степен това е въпрос и на стереотип, наложен от отношението държава – общество. Свикнали сме от векове, още от времето на Османската империя, държавата да се държи през логиката на империя и поданик, а не на гражданин и държава. Когато гражданинът е поставен в ситуация да измолва от институциите, в ситуация, в която законодателството го репресира, да бъде винаги поставен в ъгъла, се налага да търси методи, които не са съвместими с нормалното гражданско общество. Един от тези методи е корупцията, когато говорим за битовата, ежедневната, малката корупция. Много по-различно стоят нещата, когато говорим за политическата корупция, в общество, в което държавата и политическата позиция се схващат като основно средство за постигане на материално благосъстояние.
Относно антикорупционния закон след президентското вето Калин Славов коментира:
Има го и елементът на лозунг: „Да, приехме такъв закон“, но от друга страна приемането на закона и неговото съдържание се оказа арена на една политическа борба между различни фактори в държавата, които искаха всеки от тях да се сдобие с още една разследваща институция.
Чисто наказателно-репресивният апарат за борба с корупцията е налице, отдавна сме въвели изискванията на всички конвенции в тази област, отдавна каквото трябва да бъде криминализирано, е криминализирано, припомни Славов и изрази съмнение, че обединяването на настоящите структури за борба с корупцията ще доведе до драматична промяна.
Цялото интервю можете да проследите в звуковия файл.
