Къде социологът вижда корените на причините за общественото напрежение по тази тема, възприемана болезнено: Може би, защото феминизмът в България или женското движение, или въпросите за жените, или както се е наричал по времето на социализма "женският въпрос" - той се е решил насилствено, а не от само себе си, смята Йоана Павлова. Тя се обоснова, като припомни някои факти от историята, подчертавайки липсата на приемственост преди и след 1944-а:
Ако проследим развитието на самия феминизъм в световен мащаб, което започва през 17 век , (ще видим, че) българите не отстъпваме в тази тенденция, защото още през 19-ти век - до началото на 19-ти, края на 18-ти някои учени приемат, започва да се дискутира въпросът за жените в България. Дори един революционер като Любен Каравелов е изключителен защитник на правата на жените. Той казва, че жената е твърде потисната и нейният потенциал трябва да се използва максимално - затова тя трябва да бъде равна на своя другар. По-късно и Пенчо Славейков и други революционери и политически дейци след Освобождението приемат, че жената трябва да има своите равни права с мъжа в политиката, икономиката, в обществения живот като цяло, прекарано през призмата на патриотизма - така, за да може тя да отгледам добри и здрави поколения, които да развиват майка България, тя самата трябва да бъде достатъчно образована. И първият порив на феминизъм, ако можем така да го наречем, е именно борбата за образование - откриват се много девически училища в страната още по време на турското владичество, което е показател за бавното и полека осъзнаване на значението на жените не само като майки и възпитателки, а постепенно и като общественички.
Но когато идва вече 1944-та година и България става част от социалистическия блок, въпросът за равенството на жените минава вече под социалистическата идеология ,в която жените са пасивни участнички. Разбира се, правят се различни сдружения на жени, но всичко е по партийна линия и вече тази набрана инерция от самите жени, които се борят за някакви права, се подема от партията. И разбира се партията обявява, че "женският въпрос" е решен - жените са равни с мъжете. Димитровската конституция обявява това нещо, че жените и мъжете са равноправни във всички сфери на живота на новото социалистическо общество, което безспорно позволява, дава един тласък на жените, дава им законовата рамка, но това не означава, че социалните нагласи на хората са се променили и за един ден и всъщност това е проблемът.
Най-проблематичното според мен е, че насажда това трайно уседнало отношение, че жените са равни и че няма за какво повече да се борят, което им пречи да видят съществуващите проблеми към ден-днешен, както е да речем насилието над жени, коментира Павлова. Цялото интервю със социоложката, която посочи като пример за сексистко отношение многобройните отрицателни коментари за външния вид на новата "Мис България", тъй като според нея подобни коментари за красотата на "Мистър България" няма, чуйте от звуковия файл. Павлова обаче определи отношението на френски евродепутат, според която клипът за Българското европредседателсво е сексистки (тоест обиден за жените), като крайно.
В дебата за това докъде стигат границите на политическата коректност се включи и кореспондентът на БНР в Италия Елена Шаханова, която разказа за реакциите, предизвикани от "феминистката версия" на Кармен, играна във Флоренция:
Спектакълът, в който действието се развива в ромски квартал, а главната героиня не умира, а застрелва мъжа, изпълнен от ревност (въпреки, че по време на представлението пистолетът засече), беше освиркан от публиката.
Публиката държи да се запази оригиналният вариант, смятайки че с промяната в хода на класическото произведение тези, които се отнасят непристойно към жените - посягат на тях и на живота им, няма да се превъзпитат. Цялата специализирана критика също реагира остро срещу представлението и го иронизира - един от критиците например написа, че явно през 1875 година Кармен е родена в комедийната опера в Париж и приключва още по-комично във Флоренция. Обръща се внимание на това, че ако се даде "зелена светлина" и на други подобни действия ще се стигне до хаос във всички произведения на сценичното изкуство и не само. Освен това един такъв финал не променя проблема с насилието - дали мъж ще убие жена или обратното, проблемът остава, коментира италианската преса.
