Какво трябва да знае и умее човекът в дигиталния свят? Докъде сме стигнали в това отношение от гледна точка на нормативна рамка, но и на разбирания и на образователна система? Тези въпроси разглеждахме в "Радиоприемница" по Радио София с Гергана Паси - един от двигателите на Националната дигитална коалиция.
Дигиталните умения вече са умения на днешния ден, а не на бъдещето, съдейки по това как "с взлом" технологиите навлизат във всяка сфера на живота ни, те стават част от днешния пазар на труда. Цифровите умения далеч не се изчерпват с потребителското използване на компютри и смартфони, а всеки от нас трябва да може да намира, да използва и да анализира информацията в онлайн пространството. Те получават различно изражение в различните сектори, в които ги търсим, уточни Гергана Паси и добави:
По цифрови умения България все още няма с какво да се похвали сериозно. Една четвърт от българите нямат основни цифрови умения, което се превръща в пречка за икономическото развитие на страната ни. Според статистиките ние сме шампиони по използване на социални мрежи и видеообаждания, но същевременно липсва експлоатиране на цифровите умения по един по-пълноценен начин и точно в тази област липсва целенасочена държавна политика.
Професиите, във вида, в който ние ги познаваме, ще претърпят драматична промяна. Според различни анализи още до 2030 година голяма част от днешните работни места ще изчезнат или ще бъдат значително видоизменени в резултат на нахлуването на технологиите, прогнозира Гергана Паси. Дори за някои видове професии все още не може да се прогнозира какви ще бъдат, затова е правилно при избирането на специалност във висшето образование да бъдат предпочитани по-общи специалности и след това да насочваме усилията си в магистърската степен там, където смятаме, че ще е най-ефективно. Самите компании също трябва да са по-отворени за това да обучават своите служители.
Единният цифров пазар може да бъде определен като "приоритет на приоритетите" на сегашната Европейска комисия. Той е онази област, която все още е недовършена:
Оказва се, че в Европа все още има някакви виртуални граници - например не можем да си поръчаме всичко, което виждаме в "Амазон", защото сме в София, а не в Лондон. Или искаме да гледаме някакъв филм или друго онлайн съдържание, но то е "географски заключено". Именно това противоречие е причината европейските лидери да насочат усилията си за създаване на единния цифров пазар. С други думи, след като вече сме постигнали свободно движение на хора и стоки в Европейския съюз, вече е време да обърнем повече внимание на "свободното движение на данни". Европа все още не е напълно единна като пространство.
Новите технологични отношения налагат и нов тип регулации. Една от тях, например, е свързана с начина, по който личните ни данни, които циркулират навсякъде, ще бъдат добре защитени в цифровата ера. При всяко използване на компютрите и смартфоните, кредитните карти и т.н. се събира огромно количество данни за съответния потребител, при което се изгражда негов подробен профил във виртуалното пространство. Затова Европа се опитва да регламентира това и въвежда Общ регламент за личните данни, който ще влезе в сила точно по време на българското председателство на Съвета на ЕС, изтъкна в заключение Гергана Паси.
