„Сладурче“, „сладки сънища“, „сладкодумен“, „сладкогласен“ – много приятни и благотворни за нас неща определяме като „сладки“. И обратното – „изпивам горчивата чаша“, „проливам горчиви сълзи“, „преглъщам горчив хап“, „огорчавам“, „вгорчавам живота на някого“ или „вкисвам се“, т.е. „разваля ми се настроението“, „правя кисела физиономия“, или „излиза ми солено“ и т.н. – казваме в различни неприятни ситуации. Чрез наименованията на познатите ни вкусове всъщност изразяваме усещания и преживявания, далеч от самото вкусово възприятие. То е толкова древно, че служи за отправна точка в описанието на други усещания. Преди него обаче има и още по-старо, кое – ще чуете в предаването. Не чак толкова, но достатъчно далеч от сегашните ни вкусове са предпочитанията на традиционните българи към вкуса на храната. От какво са се определяли те и какви са били за всекидневната храна и в обредните блюда - и за това става дума в този епизод от поредицата, в който участват доц. Мая Александрова от СУ и Мария Маркова, гл. ас. в Института за етнография и фолклористика с музей при БАН.
