Интервю на Силвия Великова с Десислава Панайотова и Богдан Паташев
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Истанбулската конвенция под мото за защита на жените от насилие всъщност пропагандира и прокарва определени лобистки интереси на хора с нетрадиционна сексуална ориентация. Това заяви в предаването "Преди всички" Десислава Панайотова, богослов и редактор в сайта на Българската православна църква:
И в църквата живеят каещи се грешници или некаещи се грешници. Тя е кораб за спасението и лечебница за всички и в нея живеят хора, които не са застраховани също да съгрешат. Но това, че в църквата в някои случаи е имало хора, които я компрометират с личното си поведение, не означава, че тя толерира хомосексуализма, както например това е официална политика вече на редица вероизповедания в други части на света - там се бракосъчетават църковно хомосексуалисти. Проблемът е, че този тип идеология, този тип налагане на нетрадиционната сексуална ориентация като меродавна и равнопоставена с абсолютно изконния и неотменим закон за поддържане и развитие на човешкия род чрез брак между мъж и жена, е едно самоунищожително послание, едно самоунищожително законодателство, което ерозира и разрушава устоите въобще на човешкия живот и на човешката цивилизация.
Определяйки Истанбулската конвенция като двузначен и лукав документ Панайотова уточни, че ако няма Истанбулска конвенция, няма да се забие още един пирон в самоунищожението на българската нация. По думите й, приемането на конвенцията ще способства доразвиването на форма на всеприемане на греха:
И българската нация ще бъде в ситуация българската държава да бъде по-лесно съдена от хора с нетрадиционна сексуална ориентация, които в даден момент са решили, че техните права са нарушени. Нормалното ще бъде подсъдно, а ненормалното ще съди нормалното.
Появата на този документ е нещо като урок по демокрация, коментира богословът Богдан Паташев.Той вижда проблема като многопластов, защото всеки проблем, свързан с насилие, не е проблем и сблъсък между черното и бялото, а на нарушен баланс, когато в даден момент нещо рухва.
Конвенцията е засегнала много от проблемите на насилието над жените, но проблемът се крие другаде, смята Паташев:
Лобистки интереси, свързани с джендър културата - нещо, което за нашето общество е новост, но не е новост за северозападна Европа, Америка и Южна Европа.
Изконни понятия като пол и секс, което, ако погледнем етимологията на думата, означава разделение на две части, на половинки - това са мъжът и жената, които заедно правят съвършената личност, която може да продължи човешкия род - така го разглежда християнството, така го разглежда и Библията. И полът според джендър културата не е вече между мъж и жена, а между много други интерпретации, които могат да бъдат на социален принцип и всякакъв друг индивидуален подход. Изведнъж ако се появява дебат, то е дебат свързан с това, че в тази конвенция на повече от 50 процента от местата, където става дума за пол и секс, се вмъква понятието "джендър".
Трябва да се отчете факта, че в българското общество има критична маса, която разчита зад парадната страница на Конвенцията и прокрадващи се други интереси, категоричен беше Паташев. Като се позова на факта, че има 17 страни, които не са ратифицирали документа (сред тях и Великобритания), богословът призова политиците:
Да бъдат достатъчно будни и активни да преценят дали е моментът да ратифицираме в този вид конвенцията и да настояват пред Европа да има някакви промени в текста. Промени, които за нашето общество са неприемливи, тъй като ние с този тип култура не сме свикнали и може би не желаем да свикнем, може би не искаме да допускаме сега точно да прониква. Вярно е, че този тип култура и идеология, както го наричат мнозина, е идеология, която налага диктат върху демокрацията. Защото демокрацията не може да се бори с някои идеологически послания, които така се прокарват, сякаш не могат да бъдат дискутирани, не могат да бъдат коментирани или променяни, както е в края на конвенцията, където пише, че нищо не може да се пипа по тази конвенция.
Проблемът не е в човека и в греха, а в баланса в обществото и дали искаме да го пазим такъв, какъвто е бил хиляди години, обобщи Богдан Паташев.
Появата на този документ е нещо като урок по демокрация, коментира богословът Богдан Паташев. Той вижда проблема като многопластов, защото всеки проблем, свързан с насилие, не е проблем и сблъсък между черното и бялото, а на нарушен баланс, когато в даден момент нещо рухва. 
