Тъй като наистина дебат в обществото започна да се провежда, след като решението беше внесено в Министерския съвет и това не е първият случай, в който управляващата коалиция показва, че реагира ад хок според желанията и настроенията на този, който управлява държавата - а той се казва Бойко Борисов. Тук не говорим за планомерна политика, която се дискутира, не говорим за оценка за въздействие, както обикновено се прави в модерното законодателство, а говорим за хрумвания. Имаме достатъчно други подобни случаи, за да се учудваме, че този път се е случило точно това.
Евгений Генчев, психиатър и психоаналитик, коментира как и откъде според него са генерирани обществените страхове, свързани с конвенцията:
Страховете са нещо, което е нормално за хората. Те произлизат от това, което ние не познаваме - винаги страхът е от неизвестното. Така че този случай мисля, че е една много добра илюстрация на това как се поражда един страх - и от двете страни имаме хора, които са информирани, знаят за какво става въпрос. Разбира се, тук страхът се разгърна не около темата за превенцията на насилието над жени или домашното насилие, което е основна тема на конвенцията, а около страха какво е това различната сексуалност./.../ Като че ли се се повдигна въпросът около тези необичайни за традиционния морал форми на сексуалност, които винаги са съществували, разбира се - още още от Древна Гърция и преди това.
Евгений Генчев отбеляза, че темата за човешката сексуалност е много важна и страхът, свързан с текстовете на конвенцията е свързан и със страхове за идентичността на съвременния човек.
Арман Бабикян не изключи възможността от провеждане на референдум за ратификацията на Истанбулската конвенция, както предложи БСП:
Нищо чудно да се проведе. Като аз се присъединявам към преждеговорившия , защото наистина всяко неизвестно може да се експлоатира изключително лесно, включително и политически. Не забравяйте, че е имало страх и от това да не се падне от ръба на Земята, когато се е смятала за плоска. Така че сегашният страх е абсолютно обясним в по-голямата част от обществото. На този фон се разви учудваща активност от хора, които дори не си бяха помръднали пръста и не бяха оценили факта, че всяка четвърта жена е потвърдила, че е била малтретирана в дома си - към тази цифра ако добавим и деца, а и мъже, ще се получи нещо потресаващо.
Според Бабикян биологично определените полове не част от темата, която конвенцията третира. Той критикува Църквата, че е излязла с позиция по темата за Истанбулската конвенция, а няма позиция по други важни според него теми. Според Бабикян критиците - и от партиите и от вероизповеданията, е трябвало да положат усилия да приемат основната цел на документа. Те, посочи още анализаторът, се се възползвали от незнанието на гражданите: Върху това какво съдържа Истанбулската конвенция и ако нещо не му харесва в редакцията или в превода или Господ знае в какво - би могъл да положи усилия в тази посока, отколкото да провижда дългата ръка на Мамона или пък на злия Запад, който се опитва да прокара едва ли не изкривяване на човешкото същество, а не да предпази слабите от силните и от насилието.
Дебатите за документа, смята Бабикян, отклоняват обществено внимание от проблеми като корупция и бедност, а Истанбулската конвенция няма да превърне живота ни в нещо друго - по-различно от това, което е:
За мен е изненадващо колко много безгрешни хора се намериха в България и решиха да заявят своята достойна и правилна позиция на фона на разлагащия се свят и неговата култура, както те твърдят. Този дебат може да продължи безкрайно дълго, но от това страната ни няма да стане по-модерна, по-напреднала, дебатът по-интелигентен, а корупцията по-малка.
Двете мнения чуйте от звуковия файл.
