В историята на музиката нерядко се случва творби, приети доста резервирано и дори - отрицателно от критиката, да се радват на изключителен успех сред публиката. Така е и с „Тоска” на Джакомо Пучини, една от най-играните по всички световни сцени опера. Доста критици, които трябвало да оценяват нейната премиера на 14 януари 1900 година, смятали, че пиесата на Краля на френските драматурзи - Викториен Сарду, по която е създадено либретото на операта, е прекалено драматична, за да послужи за идеално либрето. Подобно мнение изказал дори колегата на Пучини – Пиетро Маскани. Аз съм бил жертва на лоши либрета. Пучини стана жертва на твърде добро - коментирал той.
Всъщност Викториен Сарду е написал „Тоска” специално за Сара Бернар. Легендарната актриса имала огромен успех в ролята на Флория Тоска и представлението, според твърденията на автора, се е играло три хиляди пъти. Разбира се, това може и да е малко преувеличено, тъй като Сарду се сетил да го каже едва 20 години след премиерата, когато фактите вече се били поразмили. Но тъй или иначе, драмата събудила огромен интерес като възможен източник на либрето не само у Джакомо Пучини, а и у неговия съвременник Алберто Франкети, та дори и у самия Джузепе Верди. Правото да пише опера по тази драма получил първи Франкети и само благодарение на пословичната хитрост на Тито Рикорди, който бил издател и на двамата, правата преминали от по-малко надарения композитор към великия Пучини.
През декември 1899, премиерата на Тоска се подготвяла в Римската опера. Тъй като действието на операта се развива в Рим, Рикорди бил наел „Театро Костанци”, въпреки че Артуро Тосканини не можел да дирижира представлението (както се надявал Пучини). Прочутият диригент бил ангажиран по същото време в Ла Скала - Милано и затова вместо него поканили Леополдо Муньоне. За главната роля била предвидена опитната, но същевременно - много темпераментна Хариклеа Даркле; Еудженио Джиралдони, чийто баща бил изпълнявал много вердиеви роли, бил първият Скарпия. Младият по онова време Енрико Карузо трябвало да изпълнява партията на Каварадоси, но в последния момент бил заменен с по-опитния Емилио Де Марки. Спектакълът трябвало да бъде режисиран от Нино Ваньоци, а сценографията била поверена на Адолфо Хоенщайн.
В периода около премиерата Италия вече няколко години била разтърсвана от политически и социални вълнения. Полицията получавала множество заплахи от анархисти, че ще бомбардират театъра, и Муньоне, който бил оцелял при подобна бомбардировка в Барселона, бил инструктиран в случай на опасност да засвири химна. Премиерата била предвидена за 13 януари, но поради вълненията се наложило да я отложат с един ден. В онези времена премиерите на оперите на Пучини били събитие от национално значение. Присъствали много знаменитости, в това число и Кралица Маргарита Савойска, която макар да пристигнала със закъснение, все пак дошла след първото действие. Министър председателят на Италия също присъствал, заедно с няколко членове от кабинета. Тук били и неколцина от съперниците на композитора, включително Алберто Франкети, Пиетро Маскани, Франческо Чилеа и Илдебрандо Пицети. Малко след вдигане на завесата се чул шум в дъното на театъра, който предизвикал вълнение в аудиторията и след нестройни викове „Спуснете завесата” Муньоне бил принуден да спре оркестъра. Малко по-късно операта започнала отново и продължила без по-нататъшни смущения. Представлението обаче не било такъв триумф, какъвто очаквал Пучини, макар че в общи линии минало успешно и дори имало няколко биса. Критиците обвинили Илика за написаното от него либрето. На свой ред, Илика укорил Пучини, че се отнася към либретистите си като към „втора ръка” хора и си позволява да редуцира текста на либретото, превръщайки го в бледа сянка на оригиналния замисъл.
Независимо дали критиците са прави или не, фактът си остава - „Тоска” има огромен успех. Всички съмнения и резерви по отношение на операта скоро били забравени, а премиерата била последвана от двайсет други представления, които преминавали при пълна зала. И докато пиесата на Сарду практически умира, след като от нея се отказва Бернар, творбата на Пучини продължава да живее на сцените на всички оперни театри вече повече от сто години след премиерата, след много повече от три хиляди постановки и след като стотици сопрани са направили своя финален скок от парапета на затвора в замъка. Пучини великолепно е разбрал ценното в драмата на Сарду - стремителният ход на нейното развитие и необичайната й експресивност. Той рязко възразил, когато либретистът Илика искал да вложи в устата на тенора дълга прощална реч, и вместо това написал кратка, но във висша степен изразителна и емоционална ария Е lucevan le stelle. Композиторът се отказал и от написването на старомоден квартет с измъчвания зад сцената тенор и със Скарпия, Тоска и Сполета, които разсъждават върху това на сцената. Не му харесвала дори знаменитата ария Vissi d’arte, vissi d’amore, тъй като според него тя спъвала действието. Да, Пучини преди всичко бил театрален човек. Но това съвсем не означава, че той не е ценял човешкия глас. Говори се, че веднъж, когато предвиденият за постановката на операта тенор не могъл да изпълни задълженията си по договора и да изпее партията на Каварадоси, Рикорди изпратил да повикат един млад тенор, който според него бил „златен глас”. Това бил все още никому неизвестният по онова време Енрико Карузо. След като сам му акомпанирал на арията Recondita armonia, Пучини се извъртял на стола пред рояла и запитал: „Кой Ви изпрати при мен? Бог?”
В съботната оперна вечер директно от „Метрополитън” ще можем за пореден път да се насладим на тази обичана от всички творба на Джакомо Пучини. Партията на Флория Тоска ще изпълнява Соня Йончева, която дебютира в тази роля в МЕТ навръх Нова година. В останалите роли ще слушаме:
- Виторио Григоло, тенор - Марио Каварадоси, художник
- Желко Лучич, баритон - Барон Скарпия
- Патрик Карфизи, баритон - клисар
- Брентън Райън, тенор - Сполета, полицейски агент
- Кристофър Джоб, бас - Шароне, офицер
- Крисчън Заремба, бас - Чезаре Анджелоти, бивш консул
- Ричард Бърнстейн, бас - тъмничар
- Давида Дейл - овчарче
С участието на хора и оркестъра на Метрополитън опера. Диригент - Еманюел Вийом.
Съдържание на операта „Тоска”
