Академик Воденичаров отбеляза, че това, което прави впечатление при пръв поглед върху конвенцията и конкретно заявеното в заглавието ѝ – за борба с насилието над жени и домашното насилие, е цел, която може само да бъде адмирирана, но при задълбочен прочит се зараждат немалко съмнения:
Като прочете човек заглавието – Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, може само да ръкопляска – аз съм баща на две дъщери и две внучки. Но след като започне да чете внимателно вътре това, което е написано, започват в него да се пораждат различни съмнения и въпроси.
Това, което ни накара да напишем тази декларация и да се обърнем към трите основни институции в България – ние бяхме част от хората, които работиха по този проект "Национални цели за развитие на България" и основната ни цел е всъщност да вървим към единение, защото за българите тази година се навършват вече 100 години, откакто ние сме разделени, и се питаме защо тези три институции – президентство, парламент, Министерски съвет, не работят заедно за единението на България. Преди да поставят един такъв въпрос, който предизвика много силно вълнение и за съжаление даже се политизира (което не е полезно – този въпрос да се политизира) предварително тези неща да бъдат обсъдени спокойно и тогава вече да се поставят в парламента.
Стефан Воденичаров подчерта, че твърденията, че в конвенцията не се третира полът като дефиниция, не отговарят на съдържанието. Той цитира два от членовете на конвенцията – 3-ти и 4-ти, където се обяснява значението на понятието "пол", като в групата на защитените от документа попадат лица с пол, определен от социалните им роли. Наред с проблема с неясните граници на понятието "пол", откъснато от биологичната му детерминанта, Воденичаров акцентира и на това, че конвенцията предвижда международен механизъм с големи правомощия, който на наднационално ниво ще контролира изпълнението на заложеното в документа, от момента на неговата ратификация:
Нас ни учудва това, че някои личности в обществото, облечени с власт, непрекъснато казват, че вътре не се говори за пол. Ето например член 3-ти, в – "пол" означава "социално изградени роли и поведение, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и мъжете", а по-надолу – в член 4-ти, когато се говори за защита на жертвите – " без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол" и т.н... Какво означава този социален пол?
После – много опасно е другото, този документ е ратифициран на два езика – английски и френски. Как си го превеждаме ние в България – това си е наша работа. Но регулиращият орган, който след това ще проверява неговото изпълнение, е натоварен с много големи права – те почти имат дипломатически статут, могат да дойдат и на базата на това, което е написано на съответните езици – английски и френски, да търсят нашето изпълнение.
Нека да седнем спокойно и всички тези въпроси да получат своя отговор, нещата да не се политизират, да го обсъдим нормално и да се реши, призова Стефан Воденичаров.
Михаил Екимджиев отхвърли всички тези на Стефан Воденичаров, съгласявайки се единствено с това, че властите са пропуснали да подготвят обществото за дебата по Истанбулската конвенция:
Категорично не съм съгласен, първо, че българските институции трябва да работят за единението на нацията или държавата – това е постулат от миналото. Демократичните общества се развиват и просперират благодарение на плурализма на мнения и на идеи, които се отстояват в демократичните парламенти – а парадоксално точно на нашия, уж демократичен парламент на една правова държава пише, че "Съединението прави силата" – само в тоталитарните държави съединението прави силата, господин Воденичаров. В демократичните силата се постига по друг начин и най-силни са именно най-свободните страни и общества. А тази свобода се постига благодарение на защитата на слабите – на тези, които са злепоставени исторически, политически, правно. А в нашите общества, за съжаление, де факто жените все още не са свободни и не са равнопоставени – всяка година десетки хиляди жени и в нашата демократична и правова България стават жертви на домашно насилие.
Така че е очевидно, че всеки, който милее за това жените в България – нашите жени, нашите дъщери (апропо имам шест дъщери) трябва да бъдат по-ефективно защитени именно от тези прояви на дискриминация, които в едно традиционно патриархално общество, каквото е българското, битуват и намират свои ниши. За съжаление понякога тези ниши експлодират, когато бъдат обгрижени от политици (за съжаление тук се включи и Българската православна църква, да... и католическата църква, и мюсюлманското вероизповедание) – хора и институции, които по принцип в България се чувстват непълноценни и се хранят благодарение на страховете и на тревожността на хората.
А иначе, по отношение на пола – да, във всички случаи социален има, защото полът не е само биологичното, природното. Полът е свързан с това как един човек се облича, как един човек е възпитаван от малко дете, каква култура получава той на ниво образование, какви са характерните за този пол професии или хобита. И този дебат, който сега го водим, е воден преди десетилетия и столетия – за това примерно дали жените да имат право да гласуват, дали да имат право да работят, дали да имат право да посещават публични места и ресторанти сами, дали имат право да яздят с панталон – всичко това историята го е видяла и го знае. И не можем просто, реализирайки злободневни, конюнктурни политически цели, да се противопоставим на земното притегляне – на тези тенденции, които са неумолими, а те са, че светът става все по-динамичен, все по-шарен, все по-нетрадиционен и ние, за да оцелеем, трябва да свикнем с тези промени – те са неизбежни, разви тезата си Екимджиев. Според него ратификацията на конвенцията не предполага промени в Българската конституция или признаване на "трети пол", а предполага само по-обхватни и по-сериозни мерки срещу насилието.
Интервютата на Явор Стаматов със Стефан Воденичаров и с Михаил Екимджиев чуйте от звуковия файл.
