Компютърни игри е равно на пристрастяване – поне така виждат родителите времето прекарано онлайн от техните деца. Това притеснение се затвърждава още повече, когато се огледаме около нас и всичко, на което ставаме свидетели, са погледи забити в смартфони. Едва ли обаче някой си дава сметка за това колко време всъщност прекарва в интернет, особено пък децата. Навярно пристрастяването към интернет е вследствие на желанието на човек да избяга от реалността, независимо дали е дете или възрастен. В един момент този виртуален свят се превръща в единствената реалност, която познава. Той е основният му източник на емоции, негов двигател. Твърди се, че интернет пристрастяването се характеризира с невъзможност да се живее, без непрестанна връзка с интернет. „Пристрастеният“ непрекъснато общува онлайн – повече, отколкото офлайн, проверява пощата си и всички възможни социални мрежи, играе и събира лайкове, а ако поради някаква причина няма достъп до интернет, започва да се чувства некомфортно. Медиите допълнително затвърждават тази идея с различни материали и загрижени коментари. Въпреки наличието на тази зависимост, която изглежда като нещо съвсем естествено, имайки предвид бързото развитие на дигиталния свят, в който живеем, немалко изследвания доказват, че именно най-активните потребители на социални мрежи и програми за онлайн комуникация са най-активни и в реалното общуване. Това се дължи на факта, че интернет се превърна в удобен начин за свързване с приятели и познати, за намиране на различна информация и за още много разнообразни дейности, особено сред децата и тийнейджърите. Ето защо рубриката „На „ти“ с компютъра“ реши да провери мит или реалност е пристрастяването към интернет.
