Днес българското общество е станало много по-страшно и по-нелиберално, отколкото в края на 19 век. Така мисли историкът от Великотърновския университет проф. Милко Палангурски. Тъкмо заради това, по думите му, ако по времето на Стефан Стамболов България е трябвало да приеме документ като Истанбулската конвенция, то е щяло да стане без проблем. Стамболов не се подвежда от патоса на своето време, въпреки че сам го създава, коментира историкът.
Една личност не може да бъде едноправова, едноправовата личност е много страшна личност, тя няма възможност да мисли, да бъде гъвкава, да работи в различни посоки. Ако той няма съмнения за онова, което прави, за онова, което изповядва, за онова, което мисли като необходимо в сферата, с която се занимава, значи не е креативен човек. Така че, дал Бог повече противоречиви политици, казва проф. Палангурски.
Стамболов му е интересен с неговия нюх към времето и с това, че трудно се подвежда по патоса на своето време. Ако вземем термина "политическо животно, той е съвършеното животно", смята Палангурски.
Специалистът откроява и приноса на Стамболов като един от най-големите модернизатори на изборното законодателство:
Той успява да премахне най-горчивите, най-тежките противоречия в обществото, оставени или получили се от факта, че все пак сме една неопитна държава. Той превръща изборите (да, действително понякога и с леко насилие) в ясно разписан механизъм.
За противоречивия Стефан Стамболов и защо тази негова черта му носи позитиви - чуйте интервюто на Здравка Маслянкова с проф. Палангурски.
